Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 584
ХуЛитери: 1
Всичко: 585

Онлайн сега:
:: valchebnica

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за ползата от учене на чужди езици
раздел: Приказки
автор: pavlinag

Хей, приятелче, искаш да ти разкажа приказка ли? Но да знаеш, че не мога да разказвам така хубаво, като татко ти! Ама да не бъдела "женска" приказката? Няма проблем! Ще ти разкажа една малко весела и малко тъжна - като самия живот. И с поука на края!
И така, имало едно време...

Аз ги наричам люлючета. Многобройни са и естествената им среда на обитаване е подножието на планината. На върха на тази планина е Храмът. Не, това не е Храмът на люлючетата; а и те никога не стигат до него. Техният дом са боровинковите храсти в подножието. Когато свършат боровинковите храсти, започва най-стръмният и каменист участък. През повечето време той е скрит в облаците - сиви гъсти облаци, в които, като навлезеш, не виждаш дори дланта на ръката си, камо ли накъде да вървиш. И тогава разбираш, че пътят е само нагоре.
Люлючетата се предвождат от Стори-пакост. И той е дребен, като тях. Не, малко по-едър е. Затова не вярвам, че живее в боровинковите храсти. Сигурно се крие в хралупи от коренища. Стори-пакост е много зъл. Не знам как, но умее да организира люлючетата, и те като птиците на Хичкок нападат изневиделица всичко живо, тръгнало нагоре към върха. Опитвала съм се да науча люлючешки, за да преговарям с тях, но явно учителите, на които попадах, не са ми предали най-важните нюанси в интонацията. И макар да си мисля, че говоря и пиша перфектно на техния език, не можем да постигнем разбирателство. Ето, помолих ги най-учтиво да не ме замерят с камъни, защото много боли, и ако може да ме упътят за към върха, а те впериха недоумяващ поглед в Стори-пакост, който в този момент беше стъпил на една скала, за да изглежда по-висок от мен. "Видяхме те, че пикаеш в храстите!" - провикна се Стори-пакост и последва дъжд от камъни и гневни люлючета налетяха от всичките ми страни.
Явно моят люлючешки е точно толкова добър, че да си изкарам боя. Но това си го казвах вече, тичайки презглава по склона. А в ума ми бясно препускаха идеи за алтернативни пътища към върха. Само че аз бях по-бърза от идеите си. И от люлючетата също.

Е, разбра ли сега защо те карам да си напишеш домашното по английски?


Публикувано от anonimapokrifoff на 08.01.2017 @ 09:28:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   pavlinag

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 04:47:56 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.