Когато- обърнат назад- се погледна
аз виждам си пътя оставен от мен.
Когато погледна с надежда последна
и с малко тревога в утрешен ден,
аз виждам поляни безпътно зелени.
А днеска си ровя в горещата жар
и търся искрици от Бога свалени,
в душа ми да палват същински пожар.
И с тези пожари в душата ми земна
да тръгна в зелени безпътни треви
и там- като хала- по тях да се емна
и там да оставя от мене следи.