автор: apostola

Бакър със вино ще изпия...
Нощта пък ще ми стане мост.
Безславно, за да се затрия,
за тебе аз ще вдигам тост.

И зарад теб ще се напия-
от трезвеност да нямам грам.
От мъка аз ще се навия
за теб живота си да дам.

И безлюбовен ще си ида
от този земен свят красив,
а дяволът ще ме разприда
със нрава си жесток и див.

А ти ще помниш, че от вино
загубих теб и любовта.
Това бе моето Камино
и на живота ми- смъртта.