ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 698
ХуЛитери: 0
Всичко: 698
|
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 317 четения | оценка няма | показвания 6344 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Акустика на апокалиптичните пространства" | Вход | 12 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Акустика на апокалиптичните пространства от elsion (negesta@gmail.com) на 31.12.2016 @ 14:27:47 (Профил | Изпрати бележка) | лелее, ето това е разливане и разпиляване в безформието на такъв екзотичен флуид, пред който погледът може да се завърже на осмици или дори на мьобиусови ленти, но който пък е до последната си капчица-вълна-частица пропит от всеобичащо и всепрегръщащо съзнание (виж какви неща ме караш да пиша, ужас :))) |
Re: Акустика на апокалиптичните пространства от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 31.12.2016 @ 12:44:24 (Профил | Изпрати бележка) | Тъй дълго се разливах по сухите склонове,
говорих си с камъни, говорих си с гарвани
чужди ята всяка есен далеко изпращах
и пълнех огнището с огризки от спомени...
Но вече е късно и пускам си сянката,
преди да увяхне от вечното взиране,
че почне ли пак да избухва сърцето ми,
болка и прах ще вали. Години. Без спиране...
нещо такова - не се връзваше хич... |
Re: Акустика на апокалиптичните пространства от rady на 31.12.2016 @ 14:33:33 (Профил | Изпрати бележка) | Със белези от тишина в очите,
докъде можеш да стигнеш?
Можеш само да кажеш "обичам те"
и това, повярвай, ще бъде достатъчно!
Много щастлива и успешна година ти желая! :))) |
Re: Акустика на апокалиптичните пространства от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 01.01.2017 @ 11:17:58 (Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/ | Много красиво, реалистично в своята магичност. Благодаря за удоволствието не само да прочета, но и да почувствам емоцията. |
Re: Акустика на апокалиптичните пространства от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 02.01.2017 @ 10:07:50 (Профил | Изпрати бележка) | Приемам изплюването на звездното сърце като възкръсване :)
Този огън няма угасяване, явно е вкаменяване до възкръсване ;)
Честита Нова година, Дес! Пожелавам ти здраве, любов и крилато вдъхновение! () |
Re: Акустика на апокалиптичните пространства от tearfly на 01.01.2017 @ 18:29:36 (Профил | Изпрати бележка) | Сигурна ли си в заглавието, mariq-desislava :) "апокалиптичните пространства" ми въздейства като свършек, а на мен текста ми действа като начало, готово да обича по всички възможни начини на обичането. Тава беше смешка :D (за заглавието, много си е точно). Обичането е онова, което държи в ръцете си всички боеприпаси и е готово на всичко, дори на апокалипсис, изпят после при първия залп, на уж незнайно кога започналото трептене, резониращо върху думи и пръсти, върху име и хоризонт... и създало една сюрреалистична картина, и прави от всяка "драскотина" цвете.
Аз видях нещо много красиво тук. Както само ти си го можеш. |
Re: Акустика на апокалиптичните пространства от kameja на 31.12.2016 @ 17:09:36 (Профил | Изпрати бележка) | Е това си е поздрав точно за идващата година на огнения петел. Страст вулканична, изригнали пламъци. |
Re: Акустика на апокалиптичните пространства от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 03.01.2017 @ 15:35:47 (Профил | Изпрати бележка) | Сода каустик се прилага отлично при емоционални калцирания :))
здрасти! |
Re: Акустика на апокалиптичните пространства от daro на 05.01.2017 @ 06:54:52 (Профил | Изпрати бележка) | е, да помахам и аз от кухината на карстовия си масив... щото друго не остана, след като душата ми изплю пещерния бисер ;)
Благодатна година, сестро... за тримца ви! :)
...(.) |
Re: Акустика на апокалиптичните пространства от somebody (somebody_s@abv.bg) на 08.01.2017 @ 23:23:36 (Профил | Изпрати бележка) | Как няма да има белези, та тук пари! Огнена стихия и сила, гняв и отдаденост, готовност за самоунищожение. Разкошна работа, Дес! Много интересно е усещането при четене. От високата начална температура се преминава през разпада на хаоса и накрая те пронизва хлад от студен метал.
Хрумна ми да го обърна наобратно :))))))))))
Преди душата ми
да изплюе калцираното си
звездно сърце
хоризонтално излитам -
с онемяло име,
с белези от
тишина неистова -
по пръстите, по думите,
по дяволите
Под плаща на лавинното ти тяло
и вулканичните ръце,
от които лавата надменно изтича,
с разпаднали се на прах очи
те обичам,
|
| |