Понякога забравям,че те имам
И мислите превзема ги тъга
Улисан в работа унивам
Забравил твойта топлина
И като слепец в непозната стая
Пристъпвам плахо в тъмнината
Докато накрая сам се осъзная
Че имам теб в сърцето и душата
Дори и спомена за теб мъглив
Ме сгрява тук далеч любима
Животът ми огря със лъч красив
Благодаря на бога, че те има.
Ти си винаги във мене мила
Там дълбоко в моето сърце
Твоята любов ми дава сила
И пак съм мъжкото момче