автор: apostola

Казват, че мъжът не плаче.
Твърд дори пред мъката е той.
Мъжката сълза илач е
тя за мъжкото око- герой.

Скръб поема със сърцето-
външно той показва се корав.
Сянка пада на лицето,
но остава той и горд, и прав.

Знам я истината мъжка:
плаче той, кога е аноним.
От скръб сърцето му се пръска-
става той тогава най-раним.

Мъж заплаче ли пред хора,
значи, че от мъката кърви.
Плаче той и сам на двора
във тъмното, когато си върви.

Туй доказва го и факта
във живота му неповторим:
покосява го инфаркта
със такъв товар непоносим.