автор: mpaloma

На 15.12.2016г. почина моята скъпа баба.
Бабо, обичам те! Ти винаги ще бъдеш в сърцето ми! Липсваш ми! Болката по теб
е зловеща! Ти ми беше майка! Почивай в мир!

Душата ти е пълна с добродетели,
душа такава няма пак да се роди.
Така голямо е и искрено сърцето ти,
че изгрява обичта от твоите очи.
Ти си като море в капка вода.
Сред вълните му не спираш да тичаш.
И към дъното, ако тръгнеш сега-
знам, че винаги ще ме обичаш.
Това е обич-истинска и свята,
и не иска нищо.Само се раздава, без да спре.
До последен дъх, дори и да изстине топлината,
тя ще грее в истинското ти сърце.