автор: apostola

Кога си слязъл на брега, моряко,
и в цели дни, и вечерите яко
прегръщаш тайната любов безгрижен?
Живота си живееш непрестижен...

Eга престоят на брега ти свършва
и цялата любов ти се прекършва.
Сбогуваш се, приятелю, със нея
и с болката, останали на кея.

Едно сърце с очите те изпраща
и мъката за гърлото го хваща.
То знае: няма да те види вече
и споменът остава надалече...