С повярваните тайни на света,
в които бог надеждите събира
и тихо слиза в някоя мечта
без никой да го вижда и разбира.
С големите и малките неща,
когато натежи и ни изпитва.
В изтритата по скулите сълза
от нечия ръка или молитва.
Потънал в тъмнини и светлини,
привикнал да си тръгва и остава
в едни и същи улици и дни -
декември тишините си повтаря.