„ ...и ако лятото е аксиома
каква магия има във снега...”
Емили Дикинсън
Земя и сняг са две различни точки,
а Бог отгоре връзката им светла.
Различни, но обединени събуждат всички –
частици от Бог с любов посадени.
С девича роба върху кал човешка
в утроба чиста нов живот цъфти.
Какво е зима, питаш пак с насмешка,
ако лудо лято душа не изгори?!
Лятото е инцидентна точка, а зимата –
пречистваща поквара и греховни мечти.
Аксиома нова, индулгенция за любовта,
време за раждането на нови звезди.
Снежинките са Божии сълзи въжделени
човешките пороци да простят,
да заплетат в недрата земни, дантелени
шевица по-добра, закодирана.
Земя, небе и Бог в едно да съберат,
в една еднаквост лъч да сътворят.
Еднаквостите светли група образуват,
запазят ли лъчите, свещици ще се разгорят!
Благодаря на Влади Виденов за преводите на Емили Дикинсън!