автор: iren5

Не насилвай вече думите, недей!
Те загубиха смисъл.
Отворих душата,
(За теб…)
като мавзолей,
Но внимавай!
Влез в него само със чистата мисъл.
Мини има - болезнени спомени,
от неправилно взети решения.
Също сълзи от сърцето отронени
и съмнения… много съмнения.
Кой си ти, че обръщаш наопаки дните ми?
Правиш ме уязвима.
А когато създаваш радостни сълзи в очите ми
да те запазя опитвам се в рими.
Приказка ли си? Или измислица?
Че във мене разпалил си пламъци?
Пожелай си и ще дойда при теб до поискване,
Някъде… все едно - нямам нужда от замъци…
Ще захвърля всички дрехи безцветни
(за теб)
С цветове от Любов ще рисувам по кожата.
Ще ликувам, ще танцувам със стъпки балетни,
(за теб…)
(пак за теб…) запазих местенце във ложата
за спектакъл разказваш за мойта Любов.
Заповядай ако за нея готов си...