автор: LeoBedrosian

Тиха стая. Син екран на стар телевизор. Освен мигащата светлина от екрана му няма друго осветление. Новини. Тревожният глас на новинаря съобщава за инцидент в германски град. На мъждукащият екран млад нехранимайко рита младо момиче в гърба и тя пада по стръмни стълби.
Гласът съобщава, че момичето се е контузило зле. Немската полиция търси заподозрения. Ще го намери. Немската полиция винаги си свършва работата.

„… цял ден вали и е студено. Микаела сгушва младото си тяло в якето, което приятно я обгръща. Якето стига почти до тънките ѝ колена на краката, които грациозно почукват с токчетата си по плочките на метрото. Чува влакчето, което навлиза в станцията и бърза да го хване. Живота ѝ винаги е бил едно непрестанно бързане. Една надпревара с хората и времето, едно движение, което няма край. Микаела не може да си представи друг живот. Не разбира как може да седиш по цели часове, да пиеш чай и да си говориш безгрижно с други безделници, като теб. А после да недоволстваш от живота и да се учудваш неприятно, че той не ти е предложил онзи лукс и удобства, които имат заетите и бързащите.

Салем бе тъкмо такъв безделник. Въпреки, че бе роден в Германия не бе придобил деловитостта и ангажираността на немците. Повече му харесваше да се шляе с приятели и да се реди два пъти месечно пред бюрото за социални помощи. Когато се влюби в синеокото момиче не предполагаше, че помежду им ще застане тая разлика. Разликата в отношението към времето и неговото оползотворяване. Нямаха особени социални различия. И двамата произлизаха от бедните предградия на Хановер от семейства под средното ниво и това ги сближи в началото. Любовта им се развиваше нормално и нищо не показваше, че нещо ще се обърка. Ще бъде справедливо да отбележим и произхода на двамата и това, че на пръв поглед освен религиозните и разликите в обичайте между двете семейства нямаше някакви драстични противоположности. Образованието им също вървеше успоредно до оная вечер, когато слагайки си сутиена Микаела съобщи на Салем, че е спечелила стипендия за Градския университет на Хановер. Ще учи журналистика. Още не може да разбере неговата гневна реакция и отказа му да приеме новината. Той искаше тя да си стои в къщи и да гледа деца. Винаги така си беше представял бъдещето им и не можа да разбере еуфорията ѝ.

Това бе началото на раздора им.

Културните различия се проявиха с оная сила, за която винаги са я предупреждавали родителите ѝ. Не спряха да се обичат. Любовта им, дори се разгоря с нови неподозирани сили като възпламеняване на вестник, хвърлен в огнището. Непримиреността и на двамата не ги раздели, дори напротив. Обичаха се истински. Но никой не беше готов да направи компромис.

По дяволите, защо пия тая водка? Салем захвърля ядно полупразната бутилка, която се пръска на входа на метрото. За малко да улучи турчина Меруд, който ловко подскача и избягва връхлитащата стъклена бомба. Хайтавата компания, която се състои още от къдравите палестинци Мухамед и Абдул, както и от кльощавия пущун Талмек се намъква във входа на метрото и последва грациозното тяло на русокосата германка. На другите не им се слушат препирните между Салем и Мика, но нямат какво друго да правят и следват пияния си другар. А той упорито следи момичето и въпреки всичката изпита водка по лицето му се чете странна решимост. Сякаш е решил нещо и сега остава само да го извърши. Нещо черно и страшно.
По дяволите да вървят всички бели кучки! В ада да се продънят с целия си просперитет и пустия им успех. И за какво им е тоя успех? Едно дете не могат да родят и да го отгледат, както мен ме е гледала майка ми. Все препускат, все бързат. Тичат и не спират за минута. Мамка им! И кога ще се насладят на постигнатото? Кога ще изпият елексира на успеха? И тая е същата, като тях! Да върви по дяволите!!

- Мика… – гласът му проехтя в тунела като зов. Зов за нещо, което тя не желае, а той не може да ѝ го осигури. Момичето не спря. Не се обърна дори. Стори му се, че ускори крачките си.

Салем се затичва и я настига точно в началото на стръмните стълби. Тогава се случва онова, което не може да бъде поправено. Никога. Догонващите го нахранимайковци виждат как пияния им приятел вдига крака си и как рита беззащитното момиче в гърба. Чуват само едно изненадано и кратко „А“ когато тя губи равновесие и започва да се търкаля надолу по стълбите. Загрижени граждани се втурват към неподвижното ѝ тяло. Меруд, който е и най-възрастния сред тях се опитва да попита Салем защо го направи, но виждайки безразличната му физиономия с димяща цигара в устата се отказва. Синеок немец разстрелва бандата им с поглед и те бързат да избягат. Когато след минута пристигат униформените от тях няма и следа. Свършеното е свършено. „

Екрана премигва безнадеждно в бедната стая и осветява едно заспало тяло върху вехтия фотьойл.
- Немските власти съобщават, че момичето е настанено в интензивно отделение с множество контузии, но без опасност за живота. Издирването на заподозрения за деянието мъж продължава. Следва прогнозата за времето…