автор: giro

- 22-ри или 45-ти калибър?
Отговорът на този въпрос в много голяма степен дава и отговор за характеровите особености на стрелците. Мачовците с протексаска жилка и навити до лактите на жилестите си ръце ръкави, както и някои дребосъци, търсещи общестено признание чрез размера на вещите си, вземат едрия патлак. Интелигентните, за които качеството на работата е по-важно от имиджа на каубои, убийците, за които причиняването на смъртта е по-важно от пораждането на страх от нея, вземат малокалибрената играчка.
За мен никога не е имало дилема. Хидрошоковият стингър е фатален, не предизвиква дразнещ откат, а убийственото пистолетче, заредено с него, се събира в джоба на сакото ти.

Естествено, взех малокалибрената "Берета" с пачка от 10 патрона. Но нищо повече - ако отиваш да убиваш и не ти стигнат девет патрона, по-добре се гръмни с десетия.

Човекът работил на компютъра си до среднощ в офиса си, не заключвал вратата, излизаща непосредствено на улицата, и трябвало да бъде умъртвен. А, да! - пиел вино и слушал музика, но това нямало значение, нали?!
Тази предиспозиция е достатъчна на всеки професионалист.

В полунощ онази пресечка на Главната улица в града беше тъмна и безлюдна. Дюнерите по осветеното стъргало бръждяха с типичния шум на джереметата, които бързат да се натъпчат с фаст фуд преди да гиберясат по апокалиптичните чалгатеки.
Влезнах в офиса и човекът в левия му ъгъл се обърна към мен в задушливия сумрак, осветяван само от монитора встрани от него. Пред екрана цъфтеше като божур чаша с червено вино, а колонките на бюрото стържеха интродукцията на "Мoney for nothing". Маска нямах - това е съвсем ненужен кич, но той беше увил главата си с някакъв тъмен парцал и от лицето му не се виждаше нищо. Нетипично за мен, малко се стреснах, защото в първия миг ми се стори, че няма глава. Мина ми през акъла дали пък вече не ме е изпреварил някой конкурент-психопат. Светкавично се окопитих и осъзнах, че маскираният е напълно жив. Извадих пистолета и го прострелях в главата - там, където трябваше да е челото му. Онзи глухо се засмя и на светлината на лед-екрана видях - полузабито в главата му - лъскавото куршумче. Веднага произведох два контролни изстрела в същата точка и пак веднаха видях, че куршумите ми - тези великолепни и смъртоносни бижута на микро-оръжейната индустрия - се забиват само наполовина в жизнената точка, блестейки на повърхността й като нелеп пиърсинг от отразената кибер светлина. Това вече ме уплаши истински, но и на мига ми даде обяснение, защо възложителите са потърсили най-добрия убиец в района. Тази мумия не може да умре!
Почти панически произведох още няколко изстрела в гърдите на мишената. Този път проектилите потънаха дълбоко зад гръдната кост. Жертвата се плъзна от стола и предсмъртно-бавно отпусна тялото си на подовия ламинат. Обаче с жив и дори делови глас ми заяви, че няма никакъв смисъл от това което правя. Задачата ми се оказа най-трудна в кариерата, бях ядосан от явно спестената предварителна информация, а бях бесен и от видимия си провал. Затова - с още горещото оръжие в ръка - се засилих като за дузпа и с левия си крак с всичка сила избабаних в главата безсмъртната гадина. Мамка ти шейба, таласъм!!!
Все още забулената от парцала кратуна се откъсна като зелка от корен из раменете на чудовището и се заби с глух удар в десния ъгъл на офиса, сетне бавно се дотърколи обратно до центъра на помещението, развивайки се докрай от своя ужасяващ и вече сочно-кървав шал.
Ако можех да си глътна езика, щях да го направя - от нивото на обувките ми ме гледаше моята собствена идиотска глава с брадясало, мургаво лице, арогантни очи и подигравателна уста.
"Money for nothin" and chicks for free..." - колонките още бяха живи.

- Киро, ще ти кажа какво си сънувал пич.
- ??? - Жорката не го познавах като тълкувател на сънища.
- Избрал си малокалибрен пистолет, защото не си убиец и дълбоко в себе си не си искал наистина да убиваш жертвата. Тя е била със забулено лице, защото това си бил ти и не си искал да признаеш този факт, не си искал да се видиш лице в лице със себе си. В главата си не можеш да се убиеш - тя е безсмъртна, но си се застрелял в гърдите, защото много пушиш, а това те обременява...
- Хм, а защо му откъснах с шута главата бе, умнико?
- Напиши нещо по случая и сам дай отговор на този въпрос, но недей да пиеш, че другия път ще се застреляш в черния дроб...