автор: fantaziq

Все някога и аз ще се разлистя.
Все някога и аз ще съм добра.
В отворите на дребно венчелистче
ще скрия своите добри слова.

Все някога сърцето ми ще трепне.
Все някога любов ще заискри.
Тогава във премяна достолепна
към мен безименен ще тръгнеш ти.

Тогава пак във моя дом ще съмне.
И огнена луна ще се роди.
На устните, застинали в безмълвие
усмивка пламенна ще затрепти.

Дали сме се надбягвали със времето,
което в тази орис ни оплете,
че днес съм тъжна, утре –пак съм шеметна,
подобно полъха на ветровете.