автор: Mojsei

Козленцето с лисицата говори,
но не спори,
че си спомня хладния бунар,
чийто спомен му е дар -
как стопанинът му го спаси
като го видя, че там виси
и набързо го извади,
но и дълго с ръка го глади,
за да го възвърне към живот нормален,
че лисицата му бе заложила капан брутален.
А сега го моли за услуга,
проста като всяка друга -
да получи мъничко храница
и в добавка - капчица водица.
А козленцето, с душица милостива,
е в позиция услужлива,
но готово е и да се пази,
че от спомена боязън лази.