автор: Antioh

Шията на звездите
Обсипва с целувки
И слага нежно бесилото
Пързаля се в хлъзгавия космос
И се люлее върху голата и кожа
Пропуска момента да е
Истински възбуден
И се преструва, че слуша
Как бавно и тягостно се местят планетите.....
Скърцат, като стари панти
Докато се трият една в друга
И създават реалността
Изхвърляйки всичко не полезно по пътя.....

Маховете на детската люлка
В между блоковото пространство
Наляво – надясно
утихват
Детето е слязло от люлката
И играе на мъж

Той отдавна
Бе ритнал стола на джаза
За да увисне грозно
Като нота не на място
Вплетена в петолинието


1888. Бе разбрал, че живота е просто рибена кост.......... заседнала в твоето гърло! А шепите му нямаха, твоята форма.....