Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Той не знае това и не спира-
безвъзвратно потъва във мрака, все по-тънко сърцето пулсира,
нещо спира да иска, да чака.
Не разбра, че ледът във душата
е погълнал отдавна пожара,
с мисли вае гравюра позната
за надежда, а всъщност-забрава.
През очите мъгла се процежда
и разкалва пътеките прашни.
Само спомени днес го отвеждат
до морета от съхнещи жажди.
Той не знае, че всеки маршрут
е поредно завъртане в кръг,
всеки смисъл ухае на студ
и пречупва (а)ритмичния дъх.
Не усеща, че всяка печал
е отвесно пропадане в здрача,
всеки порив е сринал се храм,
в който ангели кърваво плачат.
Той не знае това и чертае
лабиринт през пулсираща рана.
Всяко ново начало и край е.
Той не знае, че вече го няма.
| Сродни връзки» Повече за Поезия
» Материали от yoro
Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1312 четения | оценка 5 | показвания 122947 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Не знае" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не знае от mariq-desislava на 27.11.2016 @ 16:51:55 (Профил | Изпрати бележка) | Сублимация в най-съвършен вид, според скромното ми мнение.:) Крясъци минало следват приведения мъж до залеза, обреченост ридае от всяко възможно словце, но това е красива обреченост по своему. |
Re: Не знае от yoro на 28.11.2016 @ 19:35:52 (Профил | Изпрати бележка) | Да, има завършеност в сетивен план. След определена възраст май вече е късно да обърнем знака за неравенство... |
]
Re: Не знае от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.11.2016 @ 19:19:10 (Профил | Изпрати бележка) | Въпреки описаната безизходица смятам, че той много добре си знае, че всеки край е начало. Красиво лирика пишеш, Жоро. Нищо, че лирическият се е загубил в мъглата, още някоя друга крачка и ще излезе на светло. Здравей :))))))))))) |
Re: Не знае от yoro на 28.11.2016 @ 19:37:15 (Профил | Изпрати бележка) | Лирическият май се страхува да изчезне напълно, иначе отдавна да го е направил. Какво друго му остава освен да търпи и чака... |
]
Re: Не знае от rady на 27.11.2016 @ 21:21:03 (Профил | Изпрати бележка) | Да, окръжността се затваря... Все по-добре пишеш! Според моето скромно мнение! |
Re: Не знае от yoro на 28.11.2016 @ 19:38:30 (Профил | Изпрати бележка) | Мерси, честно казано не ме интересува дали е така или не, имам потребност от това да пиша, не да се самодоказвам... |
]
Re: Не знае от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 28.11.2016 @ 13:26:54 (Профил | Изпрати бележка) | Знам, че нямам право да те критикувам, но като махнеш едно, две клишета от третия куплет, останалото е чиста поезия!
Браво! |
Re: Не знае от yoro на 28.11.2016 @ 19:41:33 (Профил | Изпрати бележка) | И защо да нямаш, нищо неприятно няма в това, аз не съм нещо значимо...Не е лесно винаги да си оригинален, могат го само най-добрите. Благодаря ти! |
]
Re: Не знае от pastirka (prestizh@abv.bg) на 28.11.2016 @ 14:54:10 (Профил | Изпрати бележка) | Аплодирам! В това стихотворение има чудесни находки и поезия, чийто магнетизъм привлича! Браво! |
Re: Не знае от yoro на 28.11.2016 @ 19:42:10 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че намираш хубави думи за мен! |
]
Re: Не знае от elsion (negesta@gmail.com) на 29.11.2016 @ 12:09:56 (Профил | Изпрати бележка) | напомняш ми за мен самата
и за мъчителните извивки на противоречията в духа на едно същество, което се бори срещу раздвоението в опита си да остане цяло.
... много добър стих. |
Re: Не знае от yoro на 29.11.2016 @ 23:05:17 (Профил | Изпрати бележка) | И ти ми напомняш за мен, често чувствам нещата ти непосилно близки. Променлива е кривата на непрекъснатите терзания и стремеж за запазане на баланс...Поздравявам те с нещо на един мой любимец!
Въздишка
На гаснещия ден прощалните зари
и аромат от рози, покъсани без жал;
на лебед песента, все болен от зори -
душата ми самотна и нейната печал...
Ах, тихата печал на скорошната нощ
и в храсти оголели въздишка на зефир;
широките крила, отпуснати без мощ -
душата вече мъртва - и гробният ѝ мир.
|
]
Re: Не знае от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 29.11.2016 @ 14:34:30 (Профил | Изпрати бележка) | Изключително стихотворение! Черна, лъскава, кристализирана квитесенция на неутешима тъга, набраздена от отровени спомени! Ради е права, че пишеш все по-добре, но от моята премрежена от сълзи гледна точка ми се струва, че пикът на болката се отдалечава, а острието на пиката ѝ е попритъпено... Искрено ти желая да прегазиш през мрака си и да откриеш вратата за навън.
Поздравления, yoro, големи поздравления! |
Re: Не знае от yoro на 29.11.2016 @ 23:42:35 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти! Много силни думи, тъгата не е нещо, което не мога да преглътна, но когато е съчетана с невидимата сила, отнемаща нещо, крепящо крехкия баланс, тогава контролът изчезва и губиш власт над себе си. Може и да си прав, но точно когато почувстваш относителен покой, всичко връхлита с нова сила. Да, Ради е изключителен автор, сигурно е права! Напоследък често чета Яворов, за неговият живот...Поздравявам те с един откъс.
"И търся. И в страдание живот се изхаби,
да търся - все страданието, може би."
|
] | |