автор: ganima60

Не се страхувам от смъртта,
все някога ще си замина,
но ме е страх най-много от това,
че повече няма да мога да те видя.
Кръвта ще бликне от сърцето ми
и то ще спре да бие завинаги,
последната въздишка от устата ми
и любовта ще литне надалече.

Сълзите останали във очите ми,
дали ще измият тъгата ми?
Ще политна в небесата като перце,
дали ще мога да те виждам отдалече?