автор: elsion

Понякога един живот
не стига.
Пътеките остават неизминати
и думите мълчат недоизказани,
а мислите - нестихнали
стареят...
Oстава време само за раздели,
за сплитане на пръстите
по мръкнало,
за лунни стъпки в звездното на вятъра
и хлътнали в здрачевината
мигове.

Понякога дори смъртта
не стига.
Потънали в реката на забравата
помръкнали,
бездомни и безименни,
без чувства преминаваме през Лета,
оловносиви,
бледи, огледални,
несигурни дори дали ни има,
дали не сме
все още
на Земята
в изгубени отрязъци от миналото.

Понякога дори Дъ/ухът не стига.
Годините тежат като измяна.
А грешките
подрънкват на верига,
накрая на която тегне камък,
а грешките...
в привидната си драма,
прекършват
всеки опит за издигане,
над бездна,
откъдето
изход
няма.
Няма.