Мило девниче
Мноо съм щастлив да ти раская ко ми са случи.
Оная ден са запознавах с Кирето, най-гуляматъ батка в маалата. Третият жена на втория ми баща, тряяло да оди и да му сака малко калай, ама я тръшнал некъв гриб, та наште ма пратиха мени.
А ква каща живее Кирето… вътре една такав лъскаф голем тиливизор с дистиансионно и чисто нов макаров телифон. Кат ма видя бат Киро и направо му спря часовникъ, честна дума, да пукнеш ако лъжа!
На другия ден дойде Киро на серията дет подработувам. Уткрадна му само двама трима жиса и кът напъха телта у гастаржона Кирето ми вика, ча мноо ма аресвал.
— Вярно че си малко космата ма Найше, ама ти липсват само трима зъба. Пък и туй твойто мустак, мноо ти оди на веждатъ.
Аз като гулпачка му са уфилих и га ма покани на среща си давах съгласиету:
— Ми че къ, бай Кире, ти си най-куравото мангсар у маалата! — играя му сас миглъ.
Излазахме ний на по липилу. Сичко мноо арно беши, Кирето един такъв умен, мои да са пише и чите на хамерикански. Пари бол чисто нови Опел Курвет на летни жанти карал, цял империята меринжирал.
Аз много тъжен си легнах, га са раздилихми, ама на следващия сутрин бай Киро па мъ претърси. Покани ма у тех, дет му бил и офисъ.
— Слушай, ма ся ко, Найше, шукар бури си, ама има нещо дет требва да знаиш.
Кирето пърфа с вежда и видмо насрамен продължаа:
— Ас съм садомасо!
Аз ни знаих ко е туй нещо, ама нема да му доказвам колко необвързан сам. Хиля му са на полоин зъб и са съгласяям.
— Да, ама да не го разходиш после по маалата, преди да съ такоаме, тряя да напишеш една договор.
Брех че умникат бил тоз бай Киро. Моите винаги са ми научавали, че таквиз кат нас треа да си дрищят правата, а туй стаа с черен на бел. Не напрасно съм одила да са измучавам до четири клас, пъ и киритметиката ми са одаа.
— Ами, арно, щом требва ша са пиша!
Мноо дълъг са оказа тоз договор. Трима дена го четох, докат го доваршиш, бъкел не разбраф, ама съ написах одолу.
Кирето не сакаше да са жени, щот имал психиечески проблем и го било шубето. Нищо, те и наште брак не са праили, ама са си народили дванайсе-петнайсе чавате. Ко му пречи?
На сащия вечер чека ма той в холовата, с ракийка и саладка, къто му е средно.
— На колко си, ма Найше? — пита ма.
— Ми на шеснайсе-двайсе.
— А с маж била ли си, ма?
— Не, бе бате, честен дума. Паза са за сватбата, аз не съм лека момиче!
Тука малко са изфвърлих, ама съм била само малку бреминна един-двама пъти. Вечерта га са натаковахме, Кирето разбра, че не съм много дивица и такъв бой ядох, дет и Чакнорис не мои да бии с крак шамари.
На другото вечер, бай Кире ми покаа и ибалната стая. Тука вечи, га Кирето са съблечи виждувах колко е грозен, толко грозен, че и мухи не го каца — смърт. Па като ма фърли на кревату, па кат мъ върза сас сезалу, па аз га врещя:
— Давай първу да са цалувами!
И тоа като са ядосва и набримчи му един тукат.
Той ма бие, язи рева, ямчи нал го убичам, не моа го остая.
Сичко арно, ама накрай Кирето кът му купи един БИГ, та ма напраи да си убръсна мустакя, бажака и подмешката. На всичкуту отгори да фнимавам с петата, че съм била късал чаршавите. Бий ма да са къпя на секи два седмиси, щот жената тряяло да и честопътна. Тука вечи не съ съдържах. Ми ако ма фани некоя болежка, кат пвимонията, туй с лететален изхот. Събраф си багаша, краднах жисите на тока и наубратно.
Да ама тате па са взел, за сестрата на бабата на петото му чаве, и няяло място за мени. Вика ми простатутка ли да стаам, кото такоа, ама немал с као да ма рани.
В такова ред на мисал, викам си ся да са връщал при Кирето. Иначи нема кой да ма такоа, и пари нема на кой да краде за него. Па то нал, га мъжъ та бии значи та убича. Ша га приглътна туй гродост и ша са връштам, мой пък и Кирето да са преминил и да на мъ излага на смъртен упасност…
Болешка от афторът:
Сички понктоасионни знаси са напулно слу4айни а па тва че немя цифри съшто!