автор: apostola

Пребродих морето, претърсих страната
и срещах се с хора добри, недобри...
В деня оглушавах, но чух тишината
и станах свидетел на много съдби.

И търсех късмета по пътя случаен-
посрещах, изпращах зората на сън.
И точно, когато се връщах отчаян,
те срещнах и тебе по светло навън.

Захласнал се скришом по твоята кройка,
разбрах, че си расла край Дунав- във Лом.
Усетих в сърцето, че ставаме двойка,
че с теб ще градиме съвместния дом.

И свързахме здраво съдбите си двама
със брачните златни годежни халки.
Запалихме свещи под свода на храма.
Навихме часовника с двете стрелки.