автор: yserd

Нещо гнило има тук! Нещо, което не се вписва в
списъка със съставки за щастие.
Мислех, че близките ти се радват, щом имаш човек до теб.
Дали! Отчаяно откривам, че има сол в бурканчето с мед,
а това сякаш дразни скритият в мен поет!
Ще го разясня в първото изречение още в следващия куплет!

Най-близък мой роднина злослови за мен и моята половина!
Просто казано - злословиш ли за нея, обиждаш мен!
И не на последно място - доста е лицемерно!
Сигурно и в мен го има, какво да правиш - ГЕН!
Това си е проблем!
На малкия град нещастията се зараждат от това -
живеещите в него страдат от синдрома на Голямата уста!
Някой пред другия ще се направи на интересен,
втори ще изтърси клюка, трети ще нарече пролетта есен, а
друг ще изпее чуждия живот сякаш грешно преписана песен.
И, ето! Изводът е лесен! Не е лесно да си с мироглед тесен.
Жалко! Не съм го очаквал от близък човек ни най-малко.
Дали да не му дам да го прочете ? Не! Нещо в мен крещи: "Не умножавай проблема по две! И без това кой както си иска ще го разбере!"
Пак се правя на умник! На дясното ми рамо ме подтиква един дръвник.
Иска от мен да говоря, да споря, да крещя!
А, на лявото, мисля че е ясно! Този дето пише ужасно.
Има толкова много начини да разнообразим тесногръдието си,
да го разширим с нещо красиво, анти-раболепно и със смисъл!
Дори не е нужна много мисъл! Нека си зададем един прост въпрос:
Какво ни носи радост в живота?

Може би намираме смисъл да съществуваме
заради малките неща, които са толкова съществени,
че нямат цена? Пример ясен - първата усмивка за деня!
Някой да не си помисли - неговата собствена. Не!
Истината е, че радост носи чуждата, която се ражда от нашата
непринудена доброта - било то в услуга една или в казани
мили слова, а може и без думи, просто така.
Едно емоционално вдъхновение, изразено чрез човешкото лицево изражение.
Признавам, малко задълбах. Просто с римите се заиграх.
Някой, ако е започнал, може и вече да не чете. И за него по-добре!
Още веднъж ще заключа! Накараш ли някого да се смее, то е като огледало, рано или късно тази енергия се връща към теб и за миг се топиш като малка капчица мед в чая на любим човек.

За завършек ще кажа нещо много тъжно!
Днес се събудих и влязох веднага във фейсбука.
Някой, ако ме бе видял, би си помислил, че от рано умирам от скука.
Сякаш съм спал, хванат за телефона с кука,
събудил съм се и като готвач, насочил ножа срещу лука,
хванал съм го свирепо с мисълта "животът ми е тука."
А на мен мозъкът ми пука.
Спирам! Тъпометърът ми отмерва: "Стига!"
А и вече ми се приповдига от поредната плитка интрига,
която дращи егото като узряла коприва!