Духът е този,
който ми казва -
Стани!
А душата ми плаче.
Днес съм тук.
Утре е твърде далече.
Нож до нож е гърба ми.
Душата боли...
Но, Духът ме подканя-
Стани!
Вървя...
Или вече летя.
А душата ми
пее
и плаче.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|