автор: iren5

Ту сиво - почти черно, ту изумрудено.
Ту с цвят на сини ириси.
Упоява ме с мирис
да го харесвам и спокойно, и превъзбудено.

Стискам в шепа мидичка и камъче,
Слънце грее,
Душата пее.
Край него – дечковци строят замъци.

Със смях се гонят на слънцето лъчите
до залез, докато мръкне.
А аз с риза размъкната,
гледам как , като зайчета скачат с вълните.

Опиянена трайно от морските изпарения
жадно вдишвам аромата му.
Пуснало котва в душата ми,
вдъхновява ме, да му посвещавам стихотворения.

Що е то?