 |  На брат ми
Тъй както ангел
в неореалистичен филм,
размахва побелелите от вар ръкави.
А всъщност той е винт
от българска бригада –
строител на съвременен Берлин.
Напуска скелето и тръгва.
Запалил е на чувствата звездите.
Навит тютюн подръпва
по улицата към наетата си къща.
И зад гърба му заздрачава
отрязъкът от скелет на квартал –
една такава рентгенова плака
мъглива от цигарения дим.
Но черно-белият му свят се оцветява,
когато си представи как
притихналата до прозореца мигрантка,
потрепва като златна треперушка
в очакване на всеки звук
от грохналата й любов,
която от антрето
със чехлите си да затропа.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Криле на скелето" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Криле на скелето
от mariq-desislava на 01.11.2016 @ 17:30:43
(Профил | Изпрати бележка) | Той е заключен в капан от тъга и неговата тъга е в думите ти - аз така го възприемам този текст, но имам неистова съпротива към едно точно определено словце, въпреки че е ключово за вложения от теб смисъл и това е "мигрантка" - и двамата търсят убежище един в друг, това е сигурно, но някак ми седи чуждо и непривично в общото платно.:)
Но аз не разбирам, нали знаеш, просто споделям усещане.:))) |
Re: Криле на скелето
от elsion (negesta@gmail.com) на 01.11.2016 @ 16:24:21
(Профил | Изпрати бележка) | любовта оцветява, да
красиво е... |
Re: Криле на скелето
от mamasha на 01.11.2016 @ 13:12:55
(Профил | Изпрати бележка) | Добавен коментар:
Имам една дребна забележчица. Само я споделям, не е нужно да се съобразяваш с моето мнение, нали знаеш.
Става дума за "грохналата ѝ любов". Творбата има достатъчно емоционален заряд, за да я товариш с още такъв. А "грохнала" е прекалено тежък епитет, даже с малко негативен оттенък. Има значение на " паднал, повален, строполясан се от изтощение и умора, отпаднал, изгубил сили, изнемощял от старост, болест, преумора, неприятности". Стихотворението е богато на чувства и настроения - долавя се и болката, и тежката умора след деня, прекаран на скелето, и това, че работата не носи удовлетворение и радост, а е въпрос на оцеляване, далеч от близки, в свят, в който си гост и даже домът ти е чужд. Затова си мисля, че може би трябва да избереш емоционално не толкова ангажиращ епитет, особено що се касае до любовта. Но пак казвам, правото да се съобразиш с моето мнение си е твое - ти си авторът и единствено ти знаеш какви точно искаш да внушиш на читателя.
:)))))))))) |
Re: Криле на скелето
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.11.2016 @ 08:58:55
(Профил | Изпрати бележка) | За "избрано" си е, наистина!
Успя да ме пренесеш на скелето в Берлин.
Но мигрантката си е утешение и награда ;)
Поздрав Даро! |
Re: Криле на скелето
от mamasha на 01.11.2016 @ 09:37:38
(Профил | Изпрати бележка) | Такава е тя, орисията на художника - да създава красота от всичко - от гледка, от тъга и радост, даже от едно обикновено скеле и изцапани с вар ръкави. А колко въображение, че и болка са нужни, за да видиш в тях крилете, белите криле на надеждата за по-добър живот. :)))))
Поздравления за чудесната творба, Дарче! |
Re: Криле на скелето
от sia на 13.11.2016 @ 13:13:23
(Профил | Изпрати бележка) | | !!!
Както знаеш, често съм бедна на думи... |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 703
ХуЛитери: 3
Всичко: 706
Онлайн сега:
