Последното дете
напусна старицата.
Голата липа тържно се огледа
наоколо и му прости.
Прости и на останалите си
порасналите деца
пременени в жълта премяна.
Липата изскърца тъжно с клон
и замря в очакване на
бирника вятър
да отведе свидните ѝ чеда.
Те поиграха за последно
около ствола на майка си,
допряха се до грапавата ѝ кора,
сбогуваха се и посрещнаха
бирника.
Липата им махна,
дъждовна сълза се търкули
по осиротели те ѝ клони
и утихна примирено.
Зачака напролет
да се раззеленят новите и чеда
и да я подмладят.
...
Знаеше го.