ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 838
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 838
 |  в нощта на пеперудите мълча,
дланта ми е самотно одеяло,
сърцето ми прободено с игла
отказва да е вече цяло,
крилете ми в червено са обагрени,
пустиня става тясното легло,
една ранена болка се прозява,
заспива върху мангрово листо,
а времето – крадец на самотата -
довършва непоискано писмо,
преглъща думите и само точки слага,
където ти и аз, уви, не сме едно…
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "в нощта на пеперудите" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: в нощта на пеперудите
от mariq-desislava на 27.10.2016 @ 08:53:57
(Профил | Изпрати бележка) | | В отвъдното, както и в отсамното, животът е умиране на спомена у другите за теб. Понякога е нужно да забравим за даровете на сетивата и да открехнем душите си за онова, невидимото, стаено навсякъде.{} |
Re: в нощта на пеперудите
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 24.10.2016 @ 14:57:04
(Профил | Изпрати бележка) | Брилянтно е, навява неподправено чувство на тъга и самота!
Много ми хареса! |
Re: в нощта на пеперудите
от yoro на 23.10.2016 @ 20:33:22
(Профил | Изпрати бележка) | ...щом ласките на огъня са живи
за пеперудите ще има светлина...
много е хубаво, tearfly, поздрави
https://www.youtube.com/watch?v=49MYJkEazIg&list=PLa0PcCmd4CRWak2Pz8pwwRt24GT8RJL4s |
Re: в нощта на пеперудите
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 23.10.2016 @ 14:51:29
(Профил | Изпрати бележка) | " дланта ми е самотно одеяло"!!!!!!!!!!!
Адмирации и за заглавието! Браво! |
Re: в нощта на пеперудите
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.10.2016 @ 12:58:38
(Профил | Изпрати бележка) | писмото ще разпръсна над водата,
край мангровите храсти ще заспя,
докато светне утрин по крилата ми,
и заблести
на пеперудите денят :)
|
Re: в нощта на пеперудите
от tearfly на 23.10.2016 @ 13:04:32
(Профил | Изпрати бележка) | Красиво продължение, Елс! Благодаря!
Време е да бъде ден, наистина :) |
]
Re: в нощта на пеперудите
от tearfly на 23.10.2016 @ 12:08:41
(Профил | Изпрати бележка) | Тъй де, оказва се, че никой от нас няма да измисли топлата вода, като например:
„…Старата дядова къща
имаше покрив от плочи.
И даже помня, че растяха някакви треви
там горе…
– Къде е¬ –
питам, –
старата дядова къща?
А те ми отговарят, че се разрушила…”
Цитат от стихотворение на Любомир Левчев
Нъл тъй :)
|
]
Re: в нощта на пеперудите
от Albatros (valerist@abv.bg) на 23.10.2016 @ 12:15:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028 | "Старата дядова къща" е част от изречение, докато "Нощта на пеперудите" е метафора. и - докато думите са на всички, за които членоразделната реч е най-обичното средство за общуване, то метафората си има автор. И авторът на метафората "Нощта на пеперудите" не сте Вие, tearfly!
Туй то.
Алби |
]
Re: в нощта на пеперудите
от tearfly на 23.10.2016 @ 12:27:08
(Профил | Изпрати бележка) | Лоша работа това, че е част от изречение "Старата дядова къща" :) , мда.
Не държа да съм кралицата на метафората и тази да е точно моя. Но Бог ми е свидетел, че без да съм я прочела някъде, е родена от въображението ми. Както и да е. Усещам пак накъде биеш, Алби! Скоро беше увиснал по същия начин и под един друг текст. Твоя си работа с какво ще се занимаваш. Жив и здрав! |
]
Re: в нощта на пеперудите
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 24.10.2016 @ 13:27:22
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Разбира се, че "старата дядова къща" е част от изречение.
Както "старата бащина къща" в това мое стихотворение:
https://www.youtube.com/watch?v=PZ45XM0G8mA
А "нощта на пеперудите" е метафора, а метафорите си имат автори. |
]
Re: в нощта на пеперудите
от Bockpece на 24.10.2016 @ 13:47:08
(Профил | Изпрати бележка) | метафора на какво е "нощта на пеперудите", след като ти и Албатрос твърдите, че това е метафора и че всяка метафора си има автор (майстор)?
|
]
Re: в нощта на пеперудите
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 24.10.2016 @ 14:06:19
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | А на какво е метафора "Нощта на вълците" от Том Егеланд? :)
Извинявам се, че отговарям на този въпрос с въпрос, но самият въпрос педполага подобен отговор.
Иначе, бих могъл със средствата на херменевтиката да отговоря подробно и конкретно според асоциативната среда, в която е ситуирана въпросната метафора, ама няма нужда. :)
Ако пък има спор това метафора ли е или не - без мен. :))) |
]
Re: в нощта на пеперудите
от Bockpece на 24.10.2016 @ 17:10:54
(Профил | Изпрати бележка) | без да съм го чела този роман, мога да предположа на какво е. ти, ако си го чел, трябва да знаеш това.
вълци - овълчване - ненаситност, жажда за кръв, власт и пр.
в съчетание с нощ, още повече засилва тези усещания.
виж ако беше "нощта на вълка", тогава можеше и друго да е.
и аз мога да си заплюя, например "гласът на пеперудите" Алби запиши си го в дневника на метафорите, и следи дали някой няма да ме изплагиатства“, без въобще да имам нещо предвид. |
]
Re: в нощта на пеперудите
от zebaitel на 23.10.2016 @ 11:27:10
(Профил | Изпрати бележка) | красива самота - това ми се набива в ума след насладата от прекрасните метафори - прозяващата се ранена болка, времето, преглъщащо думи...
здравей, Теърфлай! |
Re: в нощта на пеперудите
от tearfly на 23.10.2016 @ 12:05:06
(Профил | Изпрати бележка) | Самотата обикновено е тъжна, нека я направим и красива, понякога...
Здравей, zebaitel |
]
Re: в нощта на пеперудите
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 30.10.2016 @ 19:21:35
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога от думите боли,
а колко искаме да ги изкажем,
така че слагай точка и мълчи,
пък самотата нека легне гладна.
Сърцето ще се възкреси,
ти знаеш ли сърцата са устойчиви,
крилете ще кървят, но ще летиш,
когато си готова и настойчиво
прокараш болката през всяко стъбълце,
пропуснеш да премине клетъчно,
тогава мангровото ти листо ще те спаси,
ще се пречистиш, ще е светло.
Полека дланите ще се затоплят,
те няма да са вече одеало
и пръстите ще се изопнат,
за да намерят други топли,
в общо цяло.
Тогава, може би тогава,
ще бъде ден, денят ще ти помаха,
периодично се твори начало,
ще хвръкнат пеперуди във стомаха.
Заболя ме, докато четях. Толкова мъка е събрана в написано и толкова безнадежност лъха от всеки ред. В същото време нощната болка е крехка, женствена, лична, лека като пеперудени криле. Горе главата, момиче! Лирическата отново ще полети. Пази прашеца по крилата, Теърфлай. Трябват ти цели и здрави, красиви са, хай :))))) Прекрасна е и дланта одеало! |
|  |
Начало
ХуЛитери
