автор: ivliter

Закичен с облак на челото, почива Ботев връх излегнал се на хълбок. Под синята завивка на небето, в подножието му, на сянка, спи кротко тишината. Набръчканата му от времето снага потрепва в маранята.
Не знаем ние, но Джендемът помни с безбройните нанесени му рани страшните геологични драми, които са се разигравали тук някога. По улеите между гънките се стичат екот и видения от нежелани спомени. В утайката им в ниското, накуцва светлината, препъвана от трудния терен. Като деца, около него, подскачат заловени за ръце по-малките красиви върхове от Предбалкана. По него светлини и сенки рисуват чудни образи, разказват старите легенди за подвизите на Марко Кралевити, за сестра му Мара, и Муса Кеседжия. Обхванала с грубоватите си ръце твърдата възглавка на събитията разигравали се тук в далечни, смутни времена, историята дреме под крилото на върха.
По нагънатия силует на този великан пристъпва някой с леки стъпки. Навярно красотата там, приела неговия образ, с лице обърнато към слънцето, с невидимите си ръце засява низината с вълшебните си семена. Изневиделица в краката ми се стрелна сянка на летящ орел и гордият му глас отекна в канарите и после ехото се заигра скокливо с него. И майсторски го смеси с гласа на падаща вода от близкото пръскало, в една нечувана до този миг от мен мелодия. Изръкопляскаха с листа дърветата, треви полюшвани от вятъра се поклониха до земи на сътвореното. И с позлатен клепач ми смигна слънцето от слънчевия си престол.
И всичкото това, за моя радост и утеха.