Намерих
малко
тъжно
котенце,
вървеше
след мен.
Всъщност
то ме намери.
Не беше
котенце,
беше
любовта
ми.
Усмихнах се,
отминах
бързо,
махнах
безразсъдно
и младо
без да се
обърна и
после
през дните ми
останах
студен,
без любов,
топлина
и надежда.
И сега търся
това котенце,
но го няма вече
на моя земен
кратък път.
Защото идва,
както разбрах
само един път...
Боян СТАНИЛОВ, 2016