автор: heel

На зебра тя пресичала, но невнимателно
без дори да размаха ръце и да викне,
а не е ли покана това, и то обезателна,
човек под колела на камион да се тикне?

И мигом връхлетяла я беда голяма,
тя паднала със крак и прешлени строшени.
но за шофьора това не било тежка драма,
защото карал бавно – с скорост разрешена.

Пищяла тя и гърчела се цялата от болка,
пред погледите на втрещени минувачи.
А онзи троснато й казал: „Какво пък толкоз!
От докторите ще получиш нужните илачи!”

След час линейката дошла със вой сиренен,
екип забързан Габи на носилката положил,
оставяйки кракът извит под ъгъл странен–
наместването трудно можело да се отложи.

Та Габи се сдобила с операция и куп пирони,
и крак във гипс от пръстите до слабините,
и тежки железа – корсет, същинска броня,
които да държат гръбнака й като занитен.

Месеци лежала тя и харчела пари спестени,
държавата все пак не може да плати за всичко,
но лошото било, че имало и нерви увредени,
а тя роднини нямала, била съвсем самичка.

Добър приятел в съда с количка я закарал,
там тя разказала за болката и тежките парези,
но съдия невъзмутим виновна я изкарал,
добавяйки: „…и разходите да платите тези!

Габи вече улиците незаконно не пресича,
със патериците се влачи и ума си опича.
Да, силно копнее на воля свободна да тича.
но няма как, знае го, и сълзите потичат.