автор: question_of_my_mind

Това което фабриката на мечтите
раздава тази вечер в някакъв претъпкан бар
жените дето се изправят пред очите ти ..
а ти танцувайки пак сваляш си неволно маската
и някак си оставаш повече "полу-разголен"
жените имат вечното усещане къде е плячката
когато всъщност просто е да се усмихнеш
но всеки гледа тъй сериозно на нещата
та, .. де е бог когато вгледаш се дълбоко под душата си
днес есен е, отлитат всички закъснели жерави
а мен така пронизва ме сърцето за човешка обич
живота се избира просто във последната секунда на летене
когато спреш да криеш липсата на нови пътища
живота вярно, не е много, много истински
и някак всеки е загубил усета що е човещина
и староста ни навестява, .. в края всички си приличаме
След година .. " казаха ще свърше всичко"
и въпреки това купувам още книгите
ще уча още два езика .. имам още време
но страшното е че не успях да те обичам всъщност,
и не успях да поживея в дните си
И толкова наистина ми липсваш сърцето ти, ..
но думите не стигат за да наклонят съдбата,
ей тъй живота идва и след туй си тръгва
остава само сто секунди тишина, дали измислена
Не стига .. и да промениш разбирането в другите
защото толкова сме все сами и все до "глупост" чужди
все не доразбрали простата и стара колкото живота истина
че ако тебе те няма, .. няма също мен и да ме има.
Да ще се живее ..