Кресливи делници
и алчност с костеливи пръсти
провлачват след лъжата
лъскав крак.
Едни пируват,
други влачат кръстове
към някакъв прогнил,
химерен бряг.
Какво че лае
куче след кервана,
всуе, Земята
пак ще се върти.
За глупостта почивка
нивга няма,
човекът сърба
що си надроби.
А бяхме смел народ-
с език и вяра,
ВЕЛИК НАРОД,
с велика древнина,
сега сме просто племе
от поквара,
пасем и блеем
срещу чуждата вина.
Ти чуй, приятелю,
за нас ще прочетеш,
поседнал в село
с мъртва тишина,
а горе Господ
тъжен ще поспре,
наплюнчил пръст -
да трие от света.