Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 382
ХуЛитери: 3
Всичко: 385

Онлайн сега:
:: marathon
:: steelsoul
:: vlakant

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаеротичен разказ за конкурс, не изпратен....
раздел: Еротика
автор: wawel

Запил съм се кротко в чешката бирария. Очаквам и дама, но нейното закъснение вече минава отвъд 3 часовата граница. Още една бира време и красавицата възнаграждава търпението ми като засиява на входа. Явно от вътрешно напрежение и прекаленото и закъснение съм направил кисела физиономия, която е уловена:

- Стига се муси де. Имах да разрешавам правен казус, който премина в научен спор. Не усетих как отлетя времето.
- Кисел съм да, но не по причината, която ти се привижда. И моя ден не беше лек. Писах едно нещо, за един конкурс и в опит да си обясня отхвърлянето на творбата ми, стигнах чак до главния редактор на вестника.
- И?
- А нищо. Самодоволния глупак ми пъхна в ръцете наградената творба от миналия брой /явно написана от самия него/ с поза на превъзходство и пълно самодоволство. Контрирах със връчване на мойто писание и получих възклицанието „Как не съм видял това!” Гигаглупака не падна по гръб, но поне имаше достойнството да каже „този конкурс свършва тук и сега”.
- На кака мегаглупака. Я дай да я видим тази твоя „творба”.

Изрецитирвам въпросното стихотворение, възвеличено до „творба” и на масата се възцарява пълно мълчание. Хващат ме за ръката, един събут дамски крак танцува по чатала ми под масата /толкова нежно, доколкото му е възможно/ и съвсем естествено се навеждам през масата да целуна дамата. Дълго, по френски, дълбоко и с език.

Въпросните действия ми доставят неописуемо удоволствие. Смея да твърдя, че го връщам върху дамата, защото тя инициира повторението им още няколко пъти, преди да се сетим, че сме в ресторант, все пак. Поемаме си дъх и чувам отсреща ми да казват:
- Доставял си ми удоволствие, заради което се и виждаме. И ако досега е било 30-40%, тази вечер стигна пълните 100%.

Мозъка ми си коментира наум чутото, а из цялата бирария пърхат пеперуди. Излитат от слабините на жената срещу мен, завихрят се около масата и кацат по околните като разярено стадо слонове. От тази ситуация има два изхода. Правоверните препоръчват незабавен, страстен, бърз и всеотдаен секс в тоалетната. Обаче, аз съм винаги от кривоверните. Устроен съм мааалко по-сложно от обикновения тъпак. Възбуден съм да, и кой не би бил. Обаче, си казвам, че когато бърникаш в мозъка на някоя жена, не е необходимо да отслабваш натиска, като го ръзпростираш и по други интимни отвори на тялото и.

Сластната нега и изпитите бири ме карат да премина в естествено-бохемското си състояние. Светъ става розов, светлото бъдеще вече е дошло. Отпразнувам това с една песен. „Лагам ти сърце на длану, узми га нек да буде твоеееее..................”

Ако си мислите, че пея тихо и интимно, грешите. Ама много грешите. Мощния ми глас кънти из цялата бирария. Най-близко стоящия сервитьор доприпква и казва:
- Струва ми се, че за Вас стана време да платите сметката.

Естествено, хармонично и навременно напускаме сцената. В кръчмата имаше пепруди, а отвън се вихрят снежинки. Едни такива ситни, палави и вдъхновяващи.
- Тази вечер се показахте на висота Пиер /тя ми викаше Пиер, предимно/. И правния казус, прераснал в научен спор преди да се видим трябва да се разшири до темата: Как да направиш от някой 20 годишен хлапак мъж на 40 за два часа. Невъзможно е за съжаление. И заради това, статута Ви на секс играчка не се променя.

Играх си да нагнетявам напрежение, а тя като виден последовател на Виза Недялкова го донагнетява. Но красиво и привлекателно. Класическа френска черна рокля, обрамчена от бежаво манто. Стил и класика. Подходящо за жена на 40 и нещо. Аз като 20 годишен хлапак и бохем съм облечен в стил „небрежно елегантен”. Нищо с нищо не си отива. Имам само хъс, сила и нагон. Пръщят и през невзрачния чул, с който съм се наметнал. Не ми пукаше де, честно.

Излизаме навън, но въпроса „а сега накъде „ не стои. Крачим към „ конспиративната квартира”. Партньорката ми избираше местата и/или заведенията за срещи така, че интимността между нас след това да се случи някъде наблизо. Когато аз се опитах да предложа терен, отсрещния коментар беше само:
- Пиер, отидете в тази дупка с някоя наивка на Вашите години, която може да нацелувате на моста на влюбените до НДК.

Просто е невероятно как още със заключването на вратата зад нас, ролите ни се обръщаха на 180 градуса. Тази жена имаше доминация над мен в реалния живот и в светска среда. Но в леглото нейните 40 и моите 20 съжителстваха доста успешно и донякъде хармонично. Със странности, признавам, но все пак, беше вълшебно.

Странност едно: тя държеше да правим секс винаги на светло. Личността ми не беше дооформена тогава и не бях нахално самоуверен, когато съм гол. Предполагам, че именно това я възбуждаше и забавляваше, за да държи лампата запалена.

Странност две: умората от живота и бурните страсти вече избиваха изпод очите и затова никога не ми се показваше напълно гола. Закръглените и форми си оставаха обрамчени в прозрачни воали. Предимно светлосини или розови.

Странност три: именно чрез нея и тогава открих основната си роля като интимен партньор, отредена ми в този живот. А именно тази на тайния любовник. За мен е най-добре да се раздам докрай в едни 20 минути. Нажежено, бездиханно и докрай. Тялото ми може и да иска повторение на усещанията в същата нощ, но психиката ми вече е разтоварена. И ми е толкова безинтересно, и съм така духовно безучастен, че за партньорката ми е най-добре да не присъства на това. Отдавна прибрана при семейството, друг партньор за интимност, или каквото си иска там.

Пиша ти това и те докосвам. Сега, днес. Където и да си, с когото и да си. И ако случайно прочетеш това и ти се прииска да се видим на по кафе – вземи със себе си резачката за дърва, две-три свински опашки и автомат калашников. Ти знаеш защо.


Публикувано от anonimapokrifoff на 16.10.2016 @ 19:44:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   wawel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.10.2021 год. / 20:17:26 часа

добави твой текст
"еротичен разказ за конкурс, не изпратен...." | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: еротичен разказ за конкурс, не изпратен....
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 06.09.2018 @ 14:16:22
(Профил | Изпрати бележка)
Сега и *Нет love 2.0 * възприемам малко по-различно...
Имам необяснимо усещане за *дежа вю*, но това не е от значение.
Харесвам такива разкази (особено като *Нет love 2.0 *)
Хубава еротика трудно се намира *на пазара*... :) :) :)

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Re: еротичен разказ за конкурс, не изпратен....
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 17.10.2016 @ 09:49:55
(Профил | Изпрати бележка)
Спасе, и защо не е изпратен? Хич не е лош. Или хипопотамите не разбират от еротика :)?