автор: apostola

Душата ми е наскърбена
и търся тука честността.
Макар главата посребрена
да носи белег на Христа.

Далече вече от морето
и залъкът ми е корав.
Захласнал съм се във небето
и със смирения си нрав.

Презирам и до днеска злото
и всички слабости във мен.
Спасението в опелото
е гвоздеят на моя ден.

И знам, че злото ще премине.
Нечестният пък- непростен.
Сърцето ми кога изстине,
от кръста си ще съм спасен.