автор: apostola

Изпуснат от любовните прогнози,
един следобед черна риза си надяна.
Жестоко Тя накрая ме извози
и във сърце ми бомба сложи невидяна.

И сух барут във него ми зарови,
и ме остави сам- самичък на съдбата.
Събраха се любовните отрови
да ми почернят бялото и на главата.

И тоз следобед се захлюпи в тъмно.
Светкавица раздира черната му риза
и се заби в сърцето ми по стръмно:
взриви го безпощадно, после се изниза...

И гръм в душата ми за миг отекна.
Дори и тялото от болка се разклати.
И любовта в душата ми пресекна,
мечта останаха и дните ни крилати.

И дъжд тъжовен заваля подире,
за да измие мъката любовна.
Светкавицата в мен остави диря,
душата стана топката оловна.