автор: fantaziq

Изплетох си пуловер от въздишки,
с мълчание загърнах се в нощта.
Студено е! От спомени предишни -
не искам да се ровя в пепелта.

Студено е! И вятър ме забрулва,
душата ми разкъсва на конци.
И птиците притихват, вече чули,
че буря е, че почва да вали…

Дъждовни капки ледени се втурват-
сълзи отронени сега валят.
И всички чакаме да стане чудото-
на морския безлюден бряг…

А той притихнал сгушва се във мене-
и той самотен чувствал се в нощта…
Сега душите ни са споделени-
не съм сама…съвсем не съм сама…