автор: pavlinag

По пътя към храма срещнах мъж.
Трудно можех да кажа дали е старец или дете.
Той вървеше с огромен вързоп
и с окъсани от вятъра дрипи.
Той се спря. Искаше да пие вода.
Приютих го на сянка под кедъра.
Дадох му късче твърда храна -
хляб или изсъхнала кифла, не помня.
Дадох му вятър да погали загрубялата кожа.
Сресах сплъстените му коси. Брада нямаше.
Полях вода върху мръсните му нозе.
Наметнах го с одеяло
да не му е студено за през нощта.
Каза ми, че бил търговец на души. Някога.
Сега нямаше и своя, която да завие с одеялото.