автор: apostola

Готов съм, Боже, днес да те помоля
да ми отпуснеш още дни.
Приемам вече цялата ти воля
за мойте идни съдбини.

И направи ми вечерите леки,
и дай на мислите покой.
Махни за мене всичките аптеки
и дай ми пътя без завой.

И всяко утро винаги белязвай
със най- блестящата звезда.
И все със слънцето над мен залязвай...
Прокарай в пътя ми бразда.

И в таз бразда доброто да посея,
и туй да бъде мойта дан.
И най- добрият вятър да повее
във шепата на мойта длан.

И най- добрите песни да напиша
със най- отбраните слова.
И в тях с възторг душата ми да диша
под сняг на бялата глава.

И после кротко тука да почина
по твоя милост- разбери!
Преди от тука аз да си замина,
последен сън ми подари.