| По горещите стъпки на пясъка Като ветрени стражи в горещите стъпки на пясъка
вярно с мен криволичеха дълго следите ти
в моя пустинен затвор. И когато,
изпила последните капки,
се свлякох в краката ти
и водата в кръвта ми се сви до червени зрънца,
до игли от изгаряща сол,
ти със вик изпосече край мене зелените кактуси
- сухи свещници,
древни останки от паднал зад дюните храм...
и с любов носи ревностно пазена
в граала на шепите
влагата
до челото ми,
дето се биеха диво
пълчища от жар.
Кой бе ти
който повтаряше гърлени напеви,
страшни закани...
и за мене се беше превърнал
във воден шаман?
На цената на своята кралска корона
измоли обратно душата ми...
и ми даде да пия,
и
ми даде
да пия
вода...
Кой бе ти?
Аз във треската виждах безкрайно красиви моргани,
явен знак, че почти е изтекъл животът ми
в прашната шир.
Ти обаче с уверен замах разпокъса плътта на миражите,
пренебрегнал инстинкта си мъжки
да сваляш на всяка принцеса
звезди.
И когато несвързано молех за милост пустинните джинове,
а умът ми бе пламък,
ти говореше тихо за други, далечни, прохладни земи,
откъдето сме тръгнали двама,
във някоя дъхава сутрин,
отдавна.
Ти бе там....
Ти бе там и когато накрая прахът ме обви.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"По горещите стъпки на пясъка" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
RE: По горещите стъпки на пясъка от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.10.2016 @ 02:03:49 (Профил | Изпрати бележка) | Това проклето слънце не спря да ме залива със злоба
и да изгаря мислите ми с яростта на адската си жар,
докато с кървави длани те полагах нежно във гроба,
смирена, спокойна, далеко
от всеки земен кошмар...
Ел, много е... особена тази ти творба... На какво поклонение в този пустинен свят беше лирическата ти? Или бе прокуден без милост изгнаник? Или най-вероятно пак нищо не съм разбрал :) |
RE: По горещите стъпки на пясъка от elsion (negesta@gmail.com) на 05.10.2016 @ 19:15:16 (Профил | Изпрати бележка) | според мен няма правилно разбиране и неправилно - убедила съм се, че хората са различно "конфигурирани :)
... малко предистория:. http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=122900
...всяко пътуване не е последно
не е
има сън в съня,
а в тънката му обвивка
заспиват всяка сутрин,
хиляди цветни слънца,
червени джуджета,
зелени сияния,
тюркоазеносини мъгли
|
]
RE: По горещите стъпки на пясъка от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 10.10.2016 @ 11:57:50 (Профил | Изпрати бележка) | Тюркоазът на съня избледнява, изтънява и драперията му се смъква на калния, студен под на реалността. Нощта е разголена и плачеща край кофите препълнени с човешки недостатъци и недоразбирания. Не я съжалявай! Наритай я като бездомно псе с окапваща козина и продължи с наведена глава сред кривите улички на съмненията си. Вътре в болката ти сумракът трае вечно... |
]
RE: По горещите стъпки на пясъка от elsion (negesta@gmail.com) на 24.10.2016 @ 10:44:54 (Профил | Изпрати бележка) | Да вляза в тунелите на болката,
когато мога, вън, да вдишвам слънце,
да попивам с очи зелената мекота на тревата,
а над мен да се гонят лъчи
- светли нишки в тъканта на живота ?
Може ли някой да проследи назад първопричината на всеки избор,
да разбере измъчения лабиринт на стъпките си,
тайнописа на съдбата си ?
|
]
Re: По горещите стъпки на пясъка от shrike на 04.10.2016 @ 10:21:09 (Профил | Изпрати бележка) | Треската има това свойство. Сублимира квинтесенцията на игли от изгаряща сол. Добре че забулва сетивата, за да не я прозрем. Остава само призрачен, пясъчен сън. Прахът има памет обаче, да знаеш! От него слънчевият вятър прави жар-птиците.
Не ми допадат джиновете. Защо джинове, а не духове? Нали рече, че се вторачваш, 100% има причина, ама.. |
Re: По горещите стъпки на пясъка от elsion (negesta@gmail.com) на 05.10.2016 @ 19:19:58 (Профил | Изпрати бележка) | ...просто вътрешно чувство, което вика "не духове, ами джинове" ;).... силни стари асоциации някакви - и ги слушам. |
]
Re: По горещите стъпки на пясъка от daro на 04.10.2016 @ 14:17:07 (Профил | Изпрати бележка) | ...в този твой полусън, сякаш духът е приел формата на туарег, който те
"матира"... ти си свлечена в краката му, изгубила си блясък, но той остава да
свети в очите ти - в кристалчето сол от сълзата ти
... бях тук... и благодаря за привличането :)
...(.) |
Re: По горещите стъпки на пясъка от elsion (negesta@gmail.com) на 06.10.2016 @ 21:10:46 (Профил | Изпрати бележка) | Страшно е да не си сигурен кое е реално и кое - не; и къде точно си. И често да се съмняваш самозаблудите ти дали са самозаблуди.
... благодаря, че беше тук, прави всичко малко по-веществено :) |
]
Re: По горещите стъпки на пясъка от somebody (somebody_s@abv.bg) на 04.10.2016 @ 15:19:05 (Профил | Изпрати бележка) | Лирическата е вдигнала толкова висока температура, че е в треска и бълнува. Съвсем я умори, Елс! Сега сериозно: Много силен стих! Страхотни образи. Безпомощност и спасение. Успокоение и смирение. Пренесох се в приказка сред пустини и вълшебства, сред страховити образи и видения. Браво, момиче! Изключителната образност ме погълна и пренесе на вълшебно килимче сред пясъците. Тежък текст, труден за дишане. |
Re: По горещите стъпки на пясъка от elsion (negesta@gmail.com) на 06.10.2016 @ 21:12:44 (Профил | Изпрати бележка) | (и не само лирическата :)
тежък поне е, пиша го шест години и още не се е олекотил |
]
Re: По горещите стъпки на пясъка от mariq-desislava на 09.10.2016 @ 17:25:03 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова дни вече го чета и не мога да издълбая нищо читаво като отговор.:) Видях лирическата като Шехерезада, въпреки че има един странен парадокс - в текста тя самата е като привидение, сякаш не съществува, а само и единствено любимия я съживява (за кратко) или просто е плод на въображението му. Сякаш тя му казва: "Никъде любовта не съществува. Това просто е една игра жестока - игра за специалисти,
чиито жертви сте вие."
Страшно мъчно стихотворение, чак не може да си сподави въздишките човек, но поради ограничените ми когнитивни способности по-добре да се спра, че ще го ударя на рев.:))) |
Re: По горещите стъпки на пясъка от elsion (negesta@gmail.com) на 09.10.2016 @ 23:21:16 (Профил | Изпрати бележка) | Шехерезадите нямат свой живот, те са глас, който разказва чужди истории... Но понякога сякаш някой ги вика, иззад всяка приказка. (Недей рева, вземи си кифличка :) |
] | |