автор: bbobbibgbs70

Разлистени дървета в хор
със жабешкия сбор в нощта
ме карат майко да заспя
и да сънувам, че живея.

Нима възможно е да газиш тръни,
а сутрин да се будиш със усмивка?
Бодилът сам не може да убива,
но може да те върже с тел бодлива.

Във утрото се будя със затворени очи.
А в тъмното с отворени
очи заспивам. Спя.
И търся свободата.

Която в планината ще намеря,
като пробуден светещ конник.
Препускащ към зората волно
и мисъл без бодли родена.

Кървящо утро, а луната - резен,
развява вятърът косите.
За свобода съм тръгнал мамо.
И ще се върна само с нея...

2002
Боян СТАНИЛОВ