автор: ma_gi

Простих му, Отче –
както го поиска –
за всичките уроци му простих…
Ти знаеш
кървавите ризи,
с които
раните в душата му
изтрих,
сърцето си
в нозете му положих
с надеждата, че няма да боли
докато пие
голата ми кожа
и се преражда
с моите очи,
които му предричаха:
„Осанна!”,
когато всички викаха:
„Разпни!”,
крилете си му дадох –
да не падне
преди да е успял да полети…
И той повярва, че е богоравен
и камък хвърли,
за да бъде пръв,
и сам помилва в себе си
Варава,
а той жадуваше за още кръв…
Простих му, Отче,
както го поиска.
А после и на себе си простих.
За туй,
че гледах да съм все наблизо,
а сребърниците
така не преброих…
Без мен вървя
към толкова Голготи,
отрече се до три пъти от мен
преди да разбере,
че е самотен
в един живот
за двама отреден.
Сега изрича кръстните си думи,
ала е късно
да повярвам в тях.
Възкръсването винаги е чудо.
Но чудо без любов
е вече грях.