Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 762
ХуЛитери: 4
Всичко: 766

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: lubara
:: LeoBedrosian
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМорай
раздел: Поезия
автор: elsion

Някъде, на края на простора,
в нежното сърце на утринта,
никне дом със слънчеви прозорци,
с фриз от кехлибарени листа.

Той се вдига сред цветя, в които
расли са невидими слънца,
край стобор, протегнал под липите,
древните си тисови ребра,

край ведра, преливащи в лехата
нещо тъй прилично на роса,
сок от грозд, във който гасне лято
и набира сладост есента...

Всичко тук е пълно с няма сила,
влята да създава светове.
А в средата, колене подвила,
тя седи и кротичко плете.

Тя ме вика. Седнала на прага.
Мъничка, с усмивка на дете.
С профил от лъчи и незабравки.
Със света ми в двете си ръце.

Аз я питам тихичко "Къде е?..."
"Койкъдее" - ми отвръща тя.
И започва звънко да се смее,
чак додето сълзи полетят...

Явно ще е доста странен разговор.
Тя налива чай, а аз мълча.
И налива тъй от пусто в празно
докато от слабост натежа ...

После по златистата веранда
се посипват медни стъкълца
и в тревата лумват светли клади.
А от покрива вали дъга.


Публикувано от anonimapokrifoff на 28.09.2016 @ 10:37:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   elsion

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

18.04.2024 год. / 18:21:02 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Морай" | Вход | 11 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Морай
от djudjii на 28.09.2016 @ 11:44:54
(Профил | Изпрати бележка)
Ой, ой :) Така уютно се почувствах тук... Сгушенко, приказно...
Обаче имам сякаш дежа вю, мога да се обзаложа, че някъде съм го чела, хубавите стихове не ги забравям. Или защото те изчетох (тихомълком) и в едни сънени неща имаше нещо си такова... ;)
Както и да, беше ми изключително приятно да се отбия при думичките ти :)


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 28.09.2016 @ 19:58:09
(Профил | Изпрати бележка)
Правилно ти е усещането, преработка е. И целта е именно да приютява :)

]


Re: Морай
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.09.2016 @ 12:59:31
(Профил | Изпрати бележка)
Абе, дали пък нямам рожден ден днес? Първо ma_gi, сега Елси :))) Ще проверя за всеки случай в календара...
Елси, странна Елси - слънчево-тиха, греещо-спокойна, кехлибарено-лумнала в сладостната есен...
Сега ще блесне цялата ми поетическа некомпетентност с този въпрос, но: Койкъдее е този/това Морай? Питам, защото въпреки приглушената топлина и кротост на това стихо, през цялото време, докато го четях се чувствах като Хензел и Гретел (да, да, като двамата едновременно) и се чудех откъде ще долети вещица...
Сигурно е хубав този свят, в който валят дъги, а дъждовете се раждат във ведра...


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 28.09.2016 @ 20:00:13
(Профил | Изпрати бележка)
Събери гръцка митология + леко разместване в заглавието - една буквичка - и ще го видиш :)

]


Re: Морай
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.09.2016 @ 20:19:06
(Профил | Изпрати бележка)
МОЙРААААААААА :)) И аз съм ги споменавал няколко пъти сестричките :)

]


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 29.09.2016 @ 20:36:50
(Профил | Изпрати бележка)
Ау, тихо де... :)

]


Re: Морай
от rady на 28.09.2016 @ 13:25:39
(Профил | Изпрати бележка)
Елси, не зная кога си писала това стихо, но е доста светло и ми е някак сладостнода го чета. Не знаех какво е "Морай" - име, или нещо друго и проверих в Гугъл. Намерих нещичко за Перуанска древна лаборатория за растения. И ми се вързаха нещата, или аз си ги навързах! :) Важно е настроението и нарисуваната от теб картина, сякаш дошла от един по-добър свят.


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 28.09.2016 @ 20:03:38
(Профил | Изпрати бележка)
Името е сила, а аз имам склонност към енигми:) - Виж подсказката към Елл.
... Свят извън световете, ярък и светъл, да...

]


Re: Морай
от shrike на 29.09.2016 @ 09:39:54
(Профил | Изпрати бележка)
Като те чета и ужасно ми се приисква да пишеш повести и романи. Много! За да се спасявам в световете им.


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 29.09.2016 @ 20:18:34
(Профил | Изпрати бележка)
истината е, че дори кратките форми ме изтощават, защото много се вторачвам, нищо че не личи отстрани; ако захвана нещо по-голямо, ще изпадна в ужас колко много повече текст не може да зазвучи "както трябва"... и дотам :)

... заради теб :) мога да пусна малко проза по някое време, ще видим...

]


Re: Морай
от kameja на 29.09.2016 @ 12:02:29
(Профил | Изпрати бележка)
Приказно място, където душата си е у дома. Много уютно се чувствам в твоите светове.


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 29.09.2016 @ 20:38:56
(Профил | Изпрати бележка)
Предполагам само в светлите мои :)
Благодаря ти :)

]


Re: Морай
от kameja на 30.09.2016 @ 11:14:57
(Профил | Изпрати бележка)
Не само там, в здрачните пространства на тъгата също...

]


Re: Морай
от tearfly на 29.09.2016 @ 21:18:59
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам дали осъзнаваш какво си сътворила?! Посипа ме дъждец от звезден прах, после пих еликсир , а после ти капна в шепата ми и запя без думи, само мелодия, но някак телепатично схващах смисъла. Има толкова непретенциозна емоция, един речитатив на душата, някак хипнотично се хванах за нишката ти. Бях в една градина на мечтите, тихото съзерцание и чистотата… до самата дъга…


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 01.10.2016 @ 13:42:33
(Профил | Изпрати бележка)
До самата дъга :)

]


Re: Морай
от yoro на 29.09.2016 @ 22:11:03
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам да се потапям в приказните ти светове, изпълнени с мистика и необятен простор на въображението...Благодаря за което!


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 01.10.2016 @ 13:46:39
(Профил | Изпрати бележка)
Думите не могат да се равняват на обектива на окото, нито да ловят като него; но са по-свободни да ходят из други светове :)
Благодаря ти :)

]


Re: Морай
от libra на 30.09.2016 @ 21:45:25
(Профил | Изпрати бележка)
толкова са фини, нежни и красиви световете ти, като паяжина след дъжд огряна от слънце между листата на дърветата в приказна гора..
тази мъничка жена ме стресна малко, докато разбера че е от добрите :)
поздрав :)


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 01.10.2016 @ 13:49:20
(Профил | Изпрати бележка)
... аз я виждам от добрите... иначе май е от неутралните :)

]


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 01.10.2016 @ 13:49:20
(Профил | Изпрати бележка)
... аз я виждам от добрите... иначе май е от неутралните :)

]


Re: Морай
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 01.10.2016 @ 00:16:51
(Профил | Изпрати бележка)
:))))))))))) Напълни ми душата този стих, Елс! Красота! Рядкост са светлите ти и цветни стихове, но си струва да ги дочака човек :)))))))))) Поздрави за тази въздушно-ефирна красота :)))))))))


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 01.10.2016 @ 13:53:15
(Профил | Изпрати бележка)
Нали, да не каже после, че съм само мрачна и ветровита ;)

]


Re: Морай
от mariq-desislava на 01.10.2016 @ 08:32:09
(Профил | Изпрати бележка)
Чакай да ти дръпна една думна дисекция.:) Семиотично богат текст, натоварен с множество знаци и символи до такава степен, че всяко твое изречение се превръща във влак и рудник, но също и в експлозия.:))) Но не мога да се отърва от натрапчивото чувство, че това е фантазъм, част от сън-фиксация (май ми е дошъл в повече копулатричния феминотонин на Станислав Лем:) На прост десиславски език това означава, че е толкова нереално светло, че чак се боя да му посегна, прочитайки го.:)))


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 03.10.2016 @ 20:50:04
(Профил | Изпрати бележка)
Подземен влак с експлозиви значи. Подреди ме :)) ... Посягай спокойно, това са безвредни, нехапещи фойерверки ;)

(ъм, кое ти е дошло в повече? :))

]


Re: Морай
от mariq-desislava на 04.10.2016 @ 16:27:59
(Профил | Изпрати бележка)
Преди да те прочета се забавлявах с един разказ на Станислав Лем, та оттам дойде копулатричния феминотонин:

http://liternet.bg/publish1/slem/pyt.htm

]


Re: Морай
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.11.2016 @ 10:03:22
(Профил | Изпрати бележка)
Неви, поезията е призвана да изгражда по-красиви светове, да ни въвежда там и самите нас да прави по-добри. Постигнало си го с това стихотворение и след прочита му се чувствам по-златиста!
Благодаря ти, поетична майсторице!


Re: Морай
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.11.2016 @ 15:45:11
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че се спря пред цветната ми мозайка, докато аз прекалявам със сивата :)
(Опитите ми за положителна настройка понякога изглеждат така :)

]