Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 804
ХуЛитери: 4
Всичко: 808

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Albatros
:: LeoBedrosian
:: rajsun

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСетна сива сянка
раздел: Други ...
автор: Elling

Разпиляваха ме сухи ветрове,
а паяци ме сплитаха във мрежи
и вграждаха ме в тъмни сводове,
отдето се усмихвах свит и сведен.
Прегазвах мокър до колене през сезоните
и плачех дълго в бялото на зимите,
летата ги забравях бързо -
все пак лета - като реката Лета.
Настигаха ме с бяг и с бяс в очите
кентаври, горе по баирите...
Замитах острите им стъпки после със мечтите си,
а те кървяха във ръцете ми треперещи.
Каквото и да съм научил, после съм изгубил,
каквото съм видял, изтляло е в зениците,
каквото съм посял, пожънало е мрак и бури,
каквото може би съм чувствал, е вече ситен прах,
и всички мили гласове сега са грак на гарвани,
и ме препъва калдъръма като котва,
която влача от безброй проклятия.
Сънувам те, сънувам стари спомени,
но всеки път, когато се събудя,
миражите са все на хоризонта,
а аз съм сам, сетна сянка, в сиво отсеяна,
пак оня старец с болката на рамо...
И ще ти кажа на изпращане:
Не хвърляй всичките монети във фонтана.
Поне една си остави.
Ще ти потрябва за Харон.


Публикувано от anonimapokrifoff на 27.09.2016 @ 18:32:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Elling

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 08:36:24 часа

добави твой текст
"Сетна сива сянка" | Вход | 8 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сетна сива сянка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.09.2016 @ 18:50:35
(Профил | Изпрати бележка)
Кой правел равносметка :)))) Сериозен текст, Гена. Дисекция на душата и времето и готовност за излитане в двойната система Плутон-Харон ;))) Няма да се правя на умна, този Харон не го знаех. Преслушах го в чичо ти гугъл :)))))))
Има един ред, който ми звучи самостоятелно, различен от целия текст. Интересен на звучене: "а аз съм сам, сетна сянка, в сиво отсеяна". Все едно част от народна песен. Откъде го извади и как го присади вътре? Старецът не е автентичен, лирическият само така се чувства. Да вземе да се изправя :))))))))))))


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 27.09.2016 @ 19:26:29
(Профил | Изпрати бележка)
Кой? Ти правиш равносметка. Прочетох твоето стихо и докато му пишех коментара, изведнъж ми се подредиха думите за това, моето. Тъй че... вината си е твоя :)) Публикувах без да го чета и чак сега го видях този ред, че не е за това място :) Ама, карай :)
А пък цялото стихотворение, мога да го посветя на шведите GRÁ (Сиво) и тяхното източно европейско турне, което се казваше A Coin For Charon Tour, и аз с целия си акъл не отидох на нито един от трите им концерта в България... Та, оттук и Сивото, и Харон, и монетите, старецът... Но равносметката е от теб :))

]


Re: Сетна сива сянка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.09.2016 @ 22:51:51
(Профил | Изпрати бележка)
Ако се промени словоредът така: "а аз съм сам, отсеяна във сиво сянка", ще звучи хармонично с останалото, но щом така си го написал, така е усетено. Сигурна съм, че ако се вплете в песен с неговия ритъм ще е красиво :)))))
Ще чуя тези шведи, но ако са твърде мрачни, не обещавам да е до край :)))))
Иначе си поемам вината за равносметката :))))))

]


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.09.2016 @ 12:28:44
(Профил | Изпрати бележка)
Да, този вариант е верния, ама... Свърши вече тя ;)
Абе... по-добре не ги слушай. Не ща да ти се секне лъчезарността след това :)))

]


Re: Сетна сива сянка
от veesii70 (veesii70@abv.bg) на 27.09.2016 @ 19:55:37
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво пишеш! Прекрасен и оригинален финал!


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.09.2016 @ 12:27:01
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за милото отношение и обръщение, veesii70 :)))
Добре, че думите сами идват и се подреждат в главата ми (е, не всеки път съвсем правилно), и от мен се иска единствено да ги напиша. Че ако трябваше да ги мисля... :)))

]


Re: Сетна сива сянка
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.09.2016 @ 23:27:26
(Профил | Изпрати бележка)
Потънали в реката на забравата
помръкнали,
бездомни и безименни,
без чувства преминаваме през Лета,
оловносиви,
сякаш огледални,
несигурни дори дали ни има,
загърнати в проядените спомени...
Докато всъщност ходим по Земята.


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.09.2016 @ 12:23:57
(Профил | Изпрати бележка)
На твърдия гръб на Хирон,
пристигнах до реката Ахерон,
където в лодката си дремеше Харон,
сърдит, че пръстта си убол,
но светнаха очите му, щом дадох му обол....
Преследват ме такива мисли бол :))))

]


Re: Сетна сива сянка
от rady на 28.09.2016 @ 13:34:35
(Профил | Изпрати бележка)
Казвам ти с най-милия си глас,
че сянката ти не е сива,
ако изстържеш сивия и пласт,
отдолу ще е цветна и красива...

Дано гласът ми не звучи като гарванов грак!:)))


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.09.2016 @ 16:56:01
(Профил | Изпрати бележка)
Не сянката е сива, а същността -
прогизнала от болка, страх и мрак
и колкото да чистиш повърхността ѝ,
обречена е, до корена си чак...

Грак, грак, грак...

]


Re: Сетна сива сянка
от yoro на 28.09.2016 @ 21:32:49
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми е близко всичко това, написал си го страхотно. Не знам какво да ти кажа, затова те поздравявам с нещо и текста му, което често слушам напоследък! https://www.youtube.com/watch?v=jnbkOMxcMqQ


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.09.2016 @ 22:47:39
(Профил | Изпрати бележка)
Много благодаря, yoro! Аз пък се опитвам да харесам това: https://www.youtube.com/watch?v=M7_x1L7KRSI, първият албум след 16 години, на една любима моя група от 90-те. Но нещо новият вокал...

]


Re: Сетна сива сянка
от yoro на 30.09.2016 @ 22:06:04
(Профил | Изпрати бележка)
Няма защо, просто ми се струва, че докато сме живи винаги мъждука част от нас, която с присъщата си наивност и жажда никога няма да спре да търси и иска, въпреки всичко. Затова ти пратих този поздрав, песента е такава, при все цялата ни слабост и осъзната чуплива мъдрост има едно желание за промяна, вътре...Тази група не я знаех, добри са, а новият вокал за мен е ок, понеже не съм запознат със стария, макар и да не съм фен на прогресивното звучене, твърде разпиляно ми се струва и размива някак емоцията (off topic :)

]


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 01.10.2016 @ 00:31:17
(Профил | Изпрати бележка)
Прав си. И точно от това мъничко и вечно пощръкляло зверче с малки остри зъбки, дето все търси и иска, и се надява, и не спира да вярва, че нещата ще бъдат наред някога, ме е страх най-много. Това проклето човешко желание за промяна...

Off topic-a: И аз не харесвам прогресива, ама никак не го харесвам. Просто преди 20-тина години, когато ги слушах, не бяха прогресив или по-точно далеч не толкова прог. Бяха нещо странно и нетипично, извън стиловете... Не ми хареса този албум. Трябваше да си останат легенда от миналото, сега са поредното неугледно, музикално зомби...

https://www.youtube.com/watch?v=1-osLxEcq7g - In The Woods... `95 година...

]


Re: Сетна сива сянка
от shrike на 29.09.2016 @ 10:20:06
(Профил | Изпрати бележка)
Мдааа. Сън на 70 оборота. С променлив каданс :-)

Пък аз ще ти река да хвърлиш всичко. Монетите, сянката... Себе си хвърли! За да те срещна.


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 29.09.2016 @ 12:37:03
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, ако знам къде ме чакаш,
ще загърбя всички мои възприятия,
ще прегазя бос през мрака,
да се хвърля в твоите обятия... :)))

Пък аз ще ти река - Бъди река!

]


Re: Сетна сива сянка
от shrike на 29.09.2016 @ 18:53:22
(Профил | Изпрати бележка)
Кога?

]


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.09.2016 @ 10:16:07
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки миг на несбъднато желание е просто някакво "сега" в пурпурни пламъци...
Запали сарито...

]


Re: Сетна сива сянка
от libra на 30.09.2016 @ 21:59:39
(Профил | Изпрати бележка)
някак си различно звучи този стих, от нещата които съм чела от теб, на мен поне ми е различен, просветлял от черно в сиво, а старецът е като наблюдател, покрай него преминават картини живот и той разказва...така го виждам аз :) като стрък, който се опитва да пробие земята


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.09.2016 @ 23:18:30
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам дали е по-добре да е сиво, отколкото черно. Сивото е буквално нищо - изпразнено, лишена от емоции, от цвят и мирис необятност. Асфоделовото безкрайно поле на вечността. Плашещо е. А старецът-наблюдател... Ами често, особено напоследък, се чувствам така - сякаш стоя отстрани и гледам собствения ми живот как си отива, изтича като постоянно изтъняващ водопад. А аз само гледам безмълвен и ненамесващ се...

]


Re: Сетна сива сянка
от libra на 30.09.2016 @ 23:31:10
(Профил | Изпрати бележка)
така е в началото, само се гледаш отстрани, по нататък е по различно, бавно става, но си струва да се изтърпи..и сивото вече няма да е сиво, ще стане бяло..а после...после е тайна :)

]


Re: Сетна сива сянка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 30.09.2016 @ 23:45:41
(Профил | Изпрати бележка)
Какви са тези "старчески" седенки :)))))))))) Я, да се размърдате, моля :)))))))))) Простете, че ви сбутах на пейката :)))))))

]


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 01.10.2016 @ 00:28:35
(Профил | Изпрати бележка)
Чакай, че си изтървах бастунааа. Като се развикаш така изведнъж. Не съм глух :))))

]


Re: Сетна сива сянка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 01.10.2016 @ 00:35:30
(Профил | Изпрати бележка)
Очилата ти се смъкнаха на върха на носа :)))))))) Чакай да ти ги наместя :)))))))))) Не викам, бре, само се сбутвам :)))))))))) На припек и раздумка :))))))))

]


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 01.10.2016 @ 00:48:21
(Профил | Изпрати бележка)
Дълга ми е човката, голямо наместване ще падне... Ко викаш? Кой думка?

]


Re: Сетна сива сянка
от libra на 01.10.2016 @ 13:33:33
(Профил | Изпрати бележка)
кога ли времето отмина
и детската градина
се превърна, уви
в старческа дружина :))
:)
весел ден на всички на пейката :)

]


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 01.10.2016 @ 15:32:21
(Профил | Изпрати бележка)
Смехът на детската дружина е смятан за отрова
от разни сиви мишки с криви и злобни душички,
срещу него ров копаят и дигат мрежа - стометрова,
кълнат го и грозно го плюят със присвити очички...

:))) Пейката пустее днес...

]


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 01.10.2016 @ 00:20:00
(Профил | Изпрати бележка)
Изтляването от черно през сиво към мръсно бяло... Звучи ми плашещо и то много. Единственото, което ми хрумва като сравнение на това са ужасяващите пост-мортем фотографии от Викторианската епоха... Дори не ги търси в Гугъл...

]


Re: Сетна сива сянка
от libra на 01.10.2016 @ 13:28:23
(Профил | Изпрати бележка)
ти ми говориш за тлен, а аз за дух/осъзнаване/, различно бяло е..едното е плашещо, другото е пронизано с радост..

]


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 01.10.2016 @ 15:24:40
(Профил | Изпрати бележка)
Не вярвам някога да просветлее,
нощта е мрачна, гъста и боляща,
мъчително духът ми в нея тлее,
и радостта ми сива е, а бе блестяща...

]


Re: Сетна сива сянка
от mariq-desislava на 01.10.2016 @ 09:11:09
(Профил | Изпрати бележка)
Пред мене мрачен гарван грачи
и сянка някаква снове;
лисица с невестулки две
притичват вместо минувачи;
без кон останах сред поле,
лакеят ми пък падна зле;
отекна гръм, след него — втори;
яви ми се незнаен дух;
Харон да ме повика чух;
пред мен земята се разтвори.


Към извора поток се връща;
по кулата се качва бик;
скалата пусна кръв за миг;
усойницата вълк прегръща;
пресякла полета му смел,
змия разкъсва цял орел;
бушува огън в ледовете
и слънцето е тъмнина;
ще падне бледата луна;
дървото ходи — я го спрете…

Парфюмът на тъмната меланхолия и на безчетните прощавания се лее от теб щедро и най-сетне успях да дефинирам на кого ми напомняш - на любимите ми (преди много лета:) прокълнати французки поети.


Re: Сетна сива сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 01.10.2016 @ 11:12:57
(Профил | Изпрати бележка)
Влак, рудник и експлозия... Сега парфюм от стрита меланхолия... Ама и ти какви неща развъждаш в главата си :))) От прокълната им пасмина французка, приемам най-вътрешно и в големи вечерни дози (както си разбрала) Граф дьо Лотреамон!
Всичко е лудост, а ние сме ситни макови семенца, треперещи от ужас в крехката ни кутийка, разбивана пак и пак от острия клюн на абстинентно водно конче...

]