автор: apostola

Бургас е моя град-
за радост и тъга.
И аз съм негов брат
от детство до сега.

Четях във този град
Недялко Йорданов.
И аз във пек и хлад
живях в стиха му нов.

И той запали в мен
за писане мерак.
И тъй до днешен ден
не сгъвам даже крак.

И чел съм стиховЕ
от на поети бол.
И нямам страхове
да съм и бос и гол.

С куплети след куплет
изпълвам аз листА.
Да кажа: съм поет,
не ми е на уста.

И след като събрах
пИсаното с труд и пот,
тогава чак разбрах:
поет се учи цял живот.