автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от босненски)

Искам да говоря за нещо, което е
необосновано осъдено.
Тъжното мълчание,
преизпълнено напук,
се поддържа с луд страх.
(Какво е това, което в своята зала отново яростта обърква с добротата?!)
Страхуваш се
да не нараниш някого,
за да не смятат, че си някой хаторите,

който носи болка и яд,
гняв и белег
в сърцето си,
подобно на висулка с отрова.
Затова, че ти си Някой
и че си Някой Дух,
в близко време, съвсем наскоро, заклаха
стария ти баща.
На вратата на бялата босненска къща
набучиха на шиш
сините детски очи
на сина ти.
В процъфтялата пролет в двора ви,
в който на брат ти кожата на живо одраха,
го пекат като дивеч.
През лятото в запалените поля заровиха
майка ти, дъщеря ти, съпругата и сестра ти,
разсечени и разфасовани на парчета.
В продължение на години босненците плахо и смутено пълзяха
към мириса на лилавата роза,
тъй като веригата на човечеството
остави
стадо смрадливи
и пияни
зверове,

да оскверняват
това, което е почтено и целомъдрено.
И тъй като твоите и моите предци, и ти, и аз,
ревниво пазим от злото –
от своето
и чуждото,
от нашето и комшийското зло –
така, както всяка вена от Дамар;
каквато за нас е била перлата в сандъка
и какъвто е бил бисерът, скрит в пазвата ни,
от себе си да бяхме ги опазили!
От чуждите е мечта недостижима…




ŠŠŠŠŠšššš! PSsssst!

Autor: Vildana Moralić, B. i H.

Hoću govoriti o nečemu što je
Nerazumno osuđeno
Na tužnu šutnju
Prepunu inata
Podržanog umobolnim strahom
(Što ga , opet, u halu svome i mahnitosti svojoj pobrkaše sa merhametom )
Strahom
Da nećeš uvrijediti nekog
Da ti neće hatoriti neko

Što nosiš bol i jad
I nosiš bijes i kinj
U srcu
K´o privjesak otrova pun
Zbog toga što ti je Neko
I što su ti anam Neki
Nekada, al Skoro bijaše, zaklali
Staroga oca
Na vratima bijele bosanske kuće
Što su ti sina
Plavih dječijih očiju
Naboli na ražanj
U procvaloj proljetnoj avliji
Što su ti bratu kožu živom gulili i
Ispekli ga k,o divljač
Na ljetom opaljenoj livadskoj zaravni
Što su ti i mater i kćer i ženu i sestru
Raščerečili na raspukloj, naherenoj
Baščanskoj tarabi uz koju već godinama stidljivo puzaše
Mirisna purpurna ruža
I zato što sa lanca ljudskosti
Pustiše
Čopor smrdljivih
Pijanih
Zvijeri

Da obeščaste ono
Što je odvajkada časno i čedno
I što i ti i ja i preci tvoji i moji
Ljubomorno skrivasmo od zla
Svoga
I tujega
Od zla našeg i komšijskog
Što nam bilo kucavice damar
Što nam bilo dragulj iz sehare
Što je biser u njedrima skriven
Od sebe ga beli sačuvasmo
Od tujina ,helem, ne mogasmo