автор: apostola

Забулена във слънчева забрадка,
със облачето бяло под ръка,
ти идваш светла със походка гладка,
за да прегазиш моята река.

Просветнаха ми дните, като лИсти.
Далеч са вече тъмните следи.
А мислите по тебе са ми чисти
и днес те чакам аз, като преди.

Росата по тревата е изгряла.
По капките й сребърни вървиш.
Самата ти си, като капка бяла
и в теб- в сърцето- бисерче държиш.

Мъжете ще те търсят по полята.
Щурците- в кладенчета от лъчи.
Светулките- в нощта на необята.
А ти се гушиш в моите очи.

-------------------------------------
Това стихотворение е отличено с Трета награда на току що завършилия Трети национален
поетичен конкурс "Горчиво вино"- Петрич, 2016.