автор: elder

Катя се радваше, че майка и променя отношението си. Двамата с Авраамов си говореха за детските лагери на които са били. Оказа се, че едно лято дори са били на един лагер по едно и също време, но Авраамов е бил батко и не е обръщал внимание на малките момиченца. Елисавета беше със 6 год по–малка от него.
–Най–смешно беше, когато трябваше да съм Нептун и някой ми открадна тризъбеца. Бях единствения Нептун в историята на лагера със сопа, вместо тризъбец –разправяше Авраамов
Елисавета си спомни историята и се усмихна. Тук, в семейна обстановка, по дънки и пуловер президента много малко напомняше на политика, който толкова пъти бе гледала на екрана. По–скоро създаваше впечатление на университетски преподавател, ерудиран, по детски любопитен към света и в същото време здраво стъпил на земята. Можеше с еднаква лекота да говори за история, изкуство и трите най–добри начини да се спасиш от мравки в гората.
По едно време на вратата се позвъни, Леонов отиде да отвори и се върна да повика президента. Той се върна след секунда и каза
–Съжалявам, трябва да проведа един доста дълъг разговор, ще отида в кабинета. Предлагам ви да останете да спите тук, има достатъчно място. Сега ви оставям.
Елисавета обаче настоя да се прибере, сутринта беше на работа, а и Рекс беше оставен сам дълго време, което не беше на добро. Двете с Катя започнаха да почистват масата, Леонов ги спря:
–Оставете, ще повикам човек да оправи
Елисавета го изгледа строго.
–Не сме в кралския двор, тримата ще се оправим с една маса.
Леонов изпухтя театрално, пое подадените му чинии и се запъти да търси миялната.
–Видя ли, че не е толкова лош.
–Не знам Катя, искам просто да си щастлива, а с човек като него това няма да е лесно. Ще се сблъскаш с много злоба и много ограничения. Но избора е твой.
–Обичам го!
–Виждам, но любовта рядко е достатъчна, за да е щастлив човек. Искам просто да знаеш, че съм зад теб каквото и да решиш.
Леонов се върна и разговора прекъсна.
На връщане в колата Елисавета попита Леонов:
–Каква е историята с жена му?
–Всеки за себе си, от много години. Не могат да се разведат, ама не могат и да се търпят. И всеки си е хванал пътя. Но гледат да са дискретни, показват се заедно когато трябва, няма как. Сега не знам как ще е. Влюбен е и само Катя го вълнува. Предполагам, ще направи това, което реши че е добро за нея. Ти го видя, загубил си е умът по нея.
–Точно това ме плаши.
–А не трябва, той не е пиклю. Ако обича някого, ще изрови земята със зъби ако трябва, за да е добре на човека. А за Катя, втори тунел под Ламанша с карфица ще изкопае. Вярно, много са му годинките, ама то това е божа орисия. Ето на, и аз тебе да те бях срещнал преди години, ама не било. И така ми мина живота, сам. И ти сама, без помощ, без подкрепа. Но страхотно дете си отгледала, също като теб.
–Подмазваш ли се –насмешливо го изгледа жената
–Ами от тези префърцунени манджи съм си гладен, ако се смилиш с някой сандвич... И без това ме чака още час път на обратно... –Леонов направи много жална физиономия и Елисавета се разсмя
–Добре де, няма да те оставя да умреш от глад
Но сандвичи нямаше, защото се оказа че Рекс е успял да отвори хладилника и да сътвори невероятна бъркотия. Но пиха кафе, после вино и в крайна сметка Леонов остана да пренощува в стаята на Катя.

Стивън приключи след повече от час и тръгна да търси Катя. Откри я във фитнеса, беше на бягащата пътека и от телефона и се носеше гласа на известен самоучител по френски. Катя прилежно повтаряше.
-Avez-vous des chambres disponsibles pour ce soir? – поправи той произношението и – И да, имаме свободни стаи за тази нощ.
Тя се обърна и изключи пътеката.
–Знаеш ли, че френски се учи най-лесно в леглото? Работата с език много помага за научаването на език – прегърна я той през кръста.
–Потна съм – опита се да се измъкне тя.
–Да, и ухаеш страхотно – ръката му се плъзна по задника и – харесвам напрегнати мускули.
–Напрегнати седалищни мускули ли – тя лекичко се отърка в него.
–Всякакви мускули, стига да са твои – опитваше се да свали клина и, но той беше полепнал от потта и не беше лесна задача. Катя се възползваше от ситуацията, за да го дразни като се отърква в него.
–А, не така –той падна на колене и дръпна клина и надолу със сила –след като дразниш лъва, ще си го получиш –ръката му се шмугна в цепката м/у краката и почна внимателно да я изследва. С другата я придърпа надолу и я накара да легне.
–Знаех си, че мокета е добра идея за тук –каза и.
Когато се измориха, той я намести да седне на слабините му, подпря я с колена и наложи съвсем бавен, ленив ритъм. Беше научил този трик много отдавна. Тайната беше в изненадата. Когато жената се отпуснеше напълно,подмамена от ленивото спокойствие, внезапно мотора вдигаше макс обороти и резултата беше гарантиран. И сега стана така.
–Това не беше честно – тя лежеше отпусната на гърдите му и едва си поемаше дъх.
–Кое –невинно попита той – аз нищо не съм направил.
–Мдаа, винаги невинен – Катя го гризна по брадичката.
–Да – Стивън се измъкна из под нея и се изправи – хайде да те отнесем в банята, да не настинеш.
Ваната беше пълна и вдигаше пара, положи я внимателно и се настани до нея, придърпвайки я върху себе си. Натисна нещо на стената и се отвори вграден мини хладилник.
–Шампанско Милейди...
Тя измърмори нещо неразбрано, блажено отпусната в топлата вода. Той ловко отвори бутилката с една ръка и сипа по малко в две чаши. Поднесе чашата към устните и, тя отпи и доволно изхъмка. Той регулира осветлението на минимум от панела, вдигна щората на панорамния прозорец и светлината на нощното небе нахлу под звуците на тъжен саксофон.
–Обичам те, зайо. Ти си най–хубавото нещо, което се е случвало в живота ми – прошепна в ухото и.
Лежаха дълго така, отпуснати от водата и шампанското, под звуците на магичния саксофон на Том Къртис, окъпани от светлината на толкова далечни звезди.