автор: LeoBedrosian

Умирам по краката на момиче,
по голите ѝ глезени се стичам
и вятъра за сетен път да вдигне
полата ѝ, аз втренчено го викам.

Утихват утолени нощни стонове
на догарящи във страст любовници
в палатки на забравените плажове
потъпкани от делничните конници.

Умрях между краката на красавици,
узрели в жегата на лятна похот.
заченали ме пак със страстен грохот
родили урагани и светкавици!