автор: Breeze

Самотата скърца със зъби.
Не търпи обещания.
Иска тук и сега.
Самотата вие от болка,
като вълк единак към луна.
Самотата е плашеща сянка.
Самотата погубва.
Не търси в мене вина.
Самотата е
в твоето Его.
Разчупи го
и там,
където се хвърлят
всички отпадъци,
зависимости
и злини,
там,
на бунището,
го изхвърли.