автор: Kanegan

От прозорецът отворен
наднича плахо есента-
по- пъстра от утринно зарево.
Щастливо гълъбите гукат
политат ангелски перца
в танго на Пиацола.

Небето в син аквамарин
простира облачните ризи,
вятъра с дъха си ги суши.

Кестени в бакърени кордели
ронят таралежи със бодли,
и застилат бухнали постели.

По тревите прежди намотани-
паяци сноват мечти
две капчици роса искрят.

Реката шепне чудни приказки
в зелените размътени води
стоя на мостчето и търся себе си.

Смокините разперили листа-
ръце на мънички деца
в пазви крият морави сърца.

Синьо конче край дърветата лети,
облечени в бръшлянени поли.
Мушица жадна над водата жужи.

Момче с китара акорди реди,
в испански ритми с темперамент,
край колоездачи вятър свири.

Вятърът погалва сетивата,
прониква хладът на нощта,
чувстваш че, дошла е есента.